ГЕРБ и ДПС се договориха за банковия надзор

Набързо и почти без дебати народните представители приеха окончателно на второ четене промените в Закона за кредитните институции. Въпреки това обаче и новите промени няма да проследяват напълно свързаността на лицата.

По-любопитното е, че корекциите в този важен норматив бяха приети с подкрепата на ДПС, а повечето от предложенията между двете четения са на депутата от движението Йордан Цонев, като голям дял от идеите му са приети само с леки корекции.

Само преди седмица той отправи сериозни критики към законопроекта.

С измененията на практика се усъвършенства режимът за регулиране на риска, произтичащ от експозициите, които банките формират към свързани с тях лица - администратори на банката, нейни акционери с квалифициран или по-висок дял, лица, които контролират банката, дъщерни дружества на банката и другите, определени като свързани с институцията лица. Досега банките отпускаха такива заеми само с решение на Управителния съвет, но вече ще се иска разрешение и от Надзорния съвет.

По-конкретно - банките ще могат не само с единодушно решение на колективния орган, но и след предварително одобрение на Надзорния съвет и на членовете на Съвета на директорите, да формират експозиции към администратори на банката и акционери, притежаващи акции, които, по предложение на Йордан Цонев, им осигуряват повече от 10% от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите.

Според мотивите на законопроекта това ще бъде още един инструмент за ограничаване на риска. Подобна промяна обаче вероятно ще затрудни банките, които са част от международни структури и имат чуждестранни лица в надзора.

Кредитните институции се задължават да изпращат отчети на БНБ на всеки три месеца, което е изцяло ново въведение. Първоначално се предлагаше срокът да е 6 месеца. Казано иначе, банките ще докладват кредитите си към свързани лица по специални правила, които ще бъдат определени с наредба на Централната банка. 

Важно е обаче да уточним, че идеята в кръга на свързаните лица, които трябва да се наблюдават и докладват на БНБ на всеки три месеца, да влязат фирми в " икономическа и делова свързаност" със съответната банка-кредитор, отпадна. 

Предложението е именно на Йордан Цонев, като по този начин свързаността ще продължи да се следи само по линия на собствеността. По-конкретно ще се търсят „данни за действителния собственик на лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие в заявителя“. 

Проблемът е, че подобен текст позволява да се тълкува доста широко и едва ли би бил ефективен при офшорни фирми или подставени лица.

Друга любопитна новост е, че информацията за решенията на Управителния съвет на БНБ ще се публикува на интернет страницата на институцията. Това правило няма да важи за случаите, когато решенията съдържат професионална, банкова, търговска или друга правнозащитена тайна.

С новите текстове се уточнява, че подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", упражнява надзорните си правомощия и оперативното ръководство на управлението самостоятелно и независимо от функциите на другите управления на БНБ.

Подуправителят, ръководещ управление също "Банково", ще упражнява надзорните си правомощия и оперативното ръководство на управлението самостоятелно и независимо от функциите на другите управления на БНБ.

Според приетите текстове банките трябва да приложат данните за лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие в тях, в заявлението за лиценз за извършване на банкова дейност, издаван от БНБ.

Нека припомним, че промените в Закона за кредитните институции отразяват поетите от БНБ ангажименти пред Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, описани в доклада на Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP), а корекциите са факт едва няколко години след фалита на КТБ, която бе източена именно чрез схеми със свързани лица.