Мораториумът за нови болници и лекарства цели стабилизиране на бюджета на НЗОК

Налагането на мораториум за нови болници и за новите лекарства е временна мярка, която изисква стабилизиране на бюджета НЗОК, но нито един българин няма да остане без лечение. Това увери здравният министър Кирил Ананиев пред БНТ. 

"През 2018 ще имаме стабилен бюджет, финансово устойчив. През следващите години българите ще бъдат лекувани с най-съвременните и приложими лекарства. Не бива да има съмнение, че български пациент няма да получи необходимото лечение“, обясни той.

Ананиев каза още, че има злоупотреби с лекарствата – в това число и паралелен износ и в "близките часове и дни" ще бъде публикувана информация, която ще потвърди това, Без да дава допълнителна информация той поясни, че контролът е инструмент на Здравната каса за намаляване този преразход.

„Много малко са възможностите да се стигне до истинската причина за преразхода на лекарства“, обясни Ананиев.

Тъй като част от дълговете на болниците се дължат на преразход за лекарства, министърът напомни, че проектът за централизирана електронна платформа за лекарства се обжалва вече три пъти, докато 130 лечебни заведения – държавни и общински, очакват тя да започне да работи.

Министърът поясни, че около 118 заявки за лекарства на стойноста 900 млн. лева "отлежават," но обеща, че няма да има луфт, в който българските пациенти да са лишени от лекарства.

Ананиев информира, че до края на годината ще има покупка на линейки и посочи, че проектът за спешната помощ е пряко свързан с преструктуриране на болничната помощ и лечебните заведения. „Около 20 млн. лева са предназначени за увеличаване заплатите на специалистите в Спешната медицинска помощ“, каза още Ананиев.

Увеличение на заплатите се предвижда в четири основни структури – регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи. В психиатричните болници и в кръвните центрове ръстът на заплатите ще е с 15%.

По думите на здравния министър Бюджет 2018 е по-добър от този за 2017 г., тъй като позволява да продължи финансирането на доказалите се политики и програми през тази година, като надгражда и такива, които са част от управленската програма на правителството, които допринасят за подобряване качеството на услугите за българските граждани.

„Има ясно изразени приоритети и един от тях е здравеопазването. Ресурсът, който е отделен за здравеопазване е 4,712 млрд. лева, което осигурява ръст на разходите с около 485 млн. лева. От тях 407 млн. лева отиват като допълнителни разходи към бюджета на НЗОК. Този ресурс ще бъде използван предимно за детското и майчиното здравеопазване, профилактиката, ранната диагностика на заболяването, подобряване качеството на медицинските и стоматологичните услуги, електронното здравеопазване, съобщи Кирил Ананиев и обеща да реши проблема с дефицитите.

Здравният министър обяви, че първото, с което се е заел новият екип на здравното министерство, е преглед на състоянието на държавните болници.

„Прави се анализ и ще се предложат конкретни мерки, които да подобрят структурите на заведенията, да оптимизират дейността им, особено що се отнася до държавните лечебни заведения, заяви Ананиев. Според него трябва да се направи пълен финансов анализ на всички държавни болници за неразпределените разходи и напомни, че просрочените са около 160 млн. лева.

„Влизаме във всяка болница – отделение по отделение, дейност по дейност ще се анализира, обясни министърът. 

Ананиев поясни още, че болниците са класифицирани в четири групи. В първата група са заведенията в добро "финансово здраве". Втората група са с дългове в малък размер и финансовият мениджмънт позволява този проблем да бъде преодолян. При третата група болниците имат неточна структура на управление с най-правилните отделения, липса на екипи, на персонал – те са структуроопределящи.

Като мярка за справяне с проблема Ананиев обеща преструктуриране на болниците.

„Болниците, които попадат в четвъртата група, може да бъдат закрити, защото в техния регион има други болници, които могат да поемат пациентите. България е на трето място в света по брой болници“, смята Кирил Ананиев.

Относно цените на клиничните пътеки, той обясни, че очакват разговорите на Българския лекарски съюз (БЛС) по новия рамков договор.

„Някои от пътеките се нуждаят от увеличение на цената. Има и лош менджмънт, корупционни практики. Стремим се да намерим индикаторите, които доказват причината, която води до това финансово състояние“, потвърди министърът.