Вл. Горанов: Повишаването на държавния дълг не трябва да е самоцел

Постигането на по-високо ниво на държавния дълг не трябва да е самоцел. Такъв може да постигнем, ако решим по някаква причина, с целенасочена стратегия по поддържане на високи нива на бюджетни дефицити, които обаче не трябва да са свързани с просто разхлабване на коланите и инвестиране в повече разходи. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов по време на разисквания в Народното събрание по питането на депутата от БСП Румен Гечев относно управлението на държавния дълг.

Според БСП ниското ниво на държавния дълг е проблеми дългът не се управлява добре. От левицата призоваха за иницииране на дебат за ефективно управление на държавния дълг, защото по думите на Румен Гечев кредитният рейтинг на България може и да е повишен, но оценката на инвеститорите за страната е „слаб 2“. Чуждите инвестиции сега са 700 млн. евро, а през 2007 година са били 10 млрд. евро, каза Гечев.

Целта на България е да свали външния дълг до 20% от БВП до три години, докато нито една държава в ЕС не се стреми да го намали под 60% от БВП, посочи Гечев. Правителството иска да харчи през бюджета 35% от БВП, а страните в ЕС харчат близо 50 и над 50% от БВП през бюджетите си, отбеляза той. И заяви, че БСП иска правителството да спазва Маастрихските критерии - до 3% бюджетен дефицит и не повече 60% дълг към годишен БВП.

Румен Гечев посочи, че огромни суми за валутен и фискален резерв стоят "замразени" в чужди ДЦК, за които ни се плащат отрицателни лихви. България губи не толкова от приходите в бюджета, а от това, че финансираме чужди бюджети и лишаваме нашата икономиката от свеж финансов ресурс, каза левият депутат.

Бюджетната политика на правителството няма никаква връзка с икономическата политика в страната, заяви той и допълни, че не се прави разлика между преработка на суровини и високите технологии. Вносът на луксозни стоки се таксува по същия начин като инвестиционни стоки, отбеляза Гечев.

Той представи данни, според които само две страни Европа нямат бюджетен дефицит - Дания и Германия, всички останали поддържат бюджетен дефицит.

Какъв е смисълът от счетоводно показване на равновесие в бюджета след като нито един сектор не финансиран и не е реформиран достатъчно, посочи Гечев. Разходите за наука, образование, здравеопазване и за отбрана са много малки и същевременно държавният дълг е почти удвоен в сравнение с 2007 г., каза той. Най-малък външен дълг - 7,64 на сто от БВП има Афганистан. От страните в ЕС Естония е с най-нисък дълг - 8,7 а сто.

Със сигурност, ако искаме държавата да има по-голям преразпределителен дял в икономиката, това трябва да премине през много сериозен дебат за нейната роля и задължително през увеличаване на данъците – дебат, който не е проведен докрай, каза Владислав Горанов.

Трябва да бъдем честни, че при дебата за прогресивно подоходно облагане, какъвто периодично повдигат от БСП, има само два варианта – или огромна загуба за бюджета – около 1,5 млрд. Лева, или увеличение на данъците на средните и нискодоходните групи – нещо, което от ГЕРБ не приемаме като политика, посочи финансовият министър пред народните представители.

Харченето на държавни пари никога не може да бъде такъв мултипликатор, за да увеличи икономиката с по-голям процент от размера на разхода, посочи още министърът на финансите. По думите му обаче по-големият проблем е неразбирането на ролята на бюджета в държавното управление. Търсенето на директна връзка между икономическото развитие, инвестирането в реалното производство и българския бюджет не може да бъде директно намерена с оглед на структурата на държавата, каза Горанов.

По думите му дебатът за държавния дълг може да бъде по-богат, ако опозицията предложи алтернативни политики, така че бюджетният баланс, държавният дълг и бюджетният дефицит да бъдат в друго съотношение, което съответства на тяхната доктрина.

След разискванията депутатите приеха проект за решение, с който задължават министъра на финансите до 15 януари 2018 година да внесе в парламента одобрена от кабинета стратегия за управление на държавния дълг за периода 2018-2020 г.

Не беше приет проектът за решение на БСП, с който се предлагаше в срок до 19 януари 2018 година правителството да изготви и внесе в парламента детайлен анализ за 2015-2017 г. по отношение на съотношението между фискалния резерв и държавния дълг, за приходите от инвестирането на резерва във финансови инструменти и разходите по обслужване на държавния дълг.

И второ- постигане на цена за дълговите инструменти в съотношение на аналогични кредити за Румъния и страните от Вишеградската четворка, и трето – ефектите от външно финансиране на държавния дълг към българската банкова система.