Да продължим с поддържането на изпреварващ икономически растеж при дисциплинираност на публичните финанси заедно с промените, които се извършват на пазара на труда. Това ще е отговорът за влизането в еврозоната. Това заяви гуверньорът на БНБ Димитър Радев в рамките на участието си в 12-тата годишна среща на правителството с бизнеса, организирана от Икономедиа.
„Ние имаме този нужен изпреварващ икономически растеж и балансирана фискална политика. Задачата на политиците в Българя е да убедят западната публика, че в България институциите работят добре. Малко се знае например, че имаме стабилен паричен режим и евентуалното влизане в ERM II ще стане при фиксиран валутен курс. Няма изявление от ЕЦБ и БНБ за влизане в еврозоната, но когато чуете от тях изявление, това ще означава, че има пробив на политическия фронт“, каза още Радев.
"България влиза в 2018 г. при много добра макроикономическа ситуация. Икономиката се развива с изпреварващ темп от тази на еврозоната. Надявам се този тренд да продължи и през тази година“, каза Радев. По думите му предпоставка за растежа е вътрешното търсене.
"Очаквам ускорение на инвестициите в основен капитал, износът се представя много добре. Очаквам увеличение и на дела на българската търговия", добави гуверньорът.
Управителят на БНБ предупреди, че трябва да се предпазим от всички онези действия, които ще подкопаят линията на икономически растеж и стабилни финанси. Той напомни,че състоянието на банковата система е добро, капиталовата адекватност е над 22%, ликвидността – 39%, а печалбата за миналата година е над 1,2 млрд. лева. По думите му кредитната активност се увеличава с над 4,8% на годишна база, а лошите кредити са паднали под 11 на сто при 14% през 2014 г.
„Ниските лихвени маржове ще оказват влияние върху нестабилността заради покритията от обезценки и те остават още под европейските нива. Нашите банки трябва да се справят с това“.
През 2019 г. може да влезем във възходящ икономически цикъл. Когато ще се генерира потенциален по-висок кредитен риск. При това не трябва да се допускат нови лоши кредити.
По думите му темата за пазара на труда изисква визия и стратегически стъпки в дългосрочен план, поясни Радев. По думите му образованието трябва да е фискален приоритет в средносрочен план.
На проблемите с пазара на труда и недостига на квалифицирани кадри обърна внимание и политологът Иван Кръстев.
По думите му проблемът с недостига на квалифицирана работна ръка в момента е дори по-важен за инвеститорите от състоянието на съдебната система и корупцията.
Недостигът на кадри според политолога е до голяма степен в резултат на икономическия модел, базиран на ниски заплати и данъци. Според него този модел работи трудно, когато границите са отворени, защото голяма част от квалифицираните кадри решават да заминат навън.
Вторият проблем във връзка с пазара на труда е свързан с кризата на образователната система и по-точно двете различни нива на образование - елитни гимназии, които подготвят ученици, които дори не кандидатстват в български университети. Затова според политолога това явление става фактор за напускане на хората и дава негативен ефект върху пазара на труда. Друг фактор, който оказва влияние на състоянието на пазара на труда, е, че съвременната тенденция е хората да губят търпение и вече "да искат да получат всичко веднага". Това според Кръстев създава ситуация, в която, ако не се даде на хората възможност да се развиват бързо, те започват да търсят реализация другаде. По думите му тезата, че проблемът с пазара на работна сила може да бъде решен с внос на такава е политически нереалистичен. Въпросът е какво се прави за хората, които са тук, каза Кръстев. Той посочи и един от начините за преодоляване на проблема - инвестиции в образованието. За да бъдат задържани хората тук обаче, трябва да се появи и културна среда, в която хората да мислят, че успехът им тук има значение, добави още Кръстев.
21:00 | 13.09.22 г.