fallback

Праговете за одит защитават публичния интерес

От ИДЕС настояват да се възстанови Национален съвет по счетоводство към финансовото министерство

15:26 | 16.10.18 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Праговете за одит защитават публичния интерес. Това важи както за големите корпорации, така и за малките и средни фирми, чиито финансови отчети подлежат на задължителна заверка от дипломиран експерт-счетоводител. Това заяви по време на пресконференция в София Васко Райчев, председател на Института на дипломираните ескперт-счетоводители в България (ИДЕС). Той бе категоричен, че сегашните прагове са абсолютно адекаватни на икономическата обстановка в страната и са напълно съпоставими като съотношение към брутния вътрешен продукт с други страни от Европейския съюз.

Дебатът за промяната на праговете бе иницииран наскоро от работодателските организации, които настояват критериите да бъдат завишени и по този начин да бъдат облекчени близо 6500 фирми от задължителната одиторска заверка. Въпреки че исканията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българска стопанска камара (БСК) не бяха уважени от Министерство на финансите, двете работодателски организации изпратиха становища до ресорната Комисия по бюджет и финанси в парламента с искане праговете да се повишат. Днес предстои комисията да разгледа на първо четене промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в които са включени изменения във всички данъчни закони, както и в Закона за счетоводството.

Основният аргумент на бизнеса е, че задължителния одит за малки и средни фирми представлява допълнителна административна тежест. „Направеното законодателно предложение за повишаване на праговете за задължителен независим финансов одит и отпадането на алинеи 2 и 3 в чл. 37 от закона напълно съответства на целите и приоритетите на правителството, тъй като приетият национален праг за задължителен независим финансов одит надхвърля четири пъти изискванията на общностния акт и по никакъв начин не благоприятства ефективното прилагане на Директива 2013/34/ЕС, напротив -създава необосновани трудности за малките предприятия в осъществяваната от тях дейност“, се казва в становището на АИКБ. По-конкретна обосновка обаче липсва. 

Всъщност, действително става дума за около 6500 дружества, които имат балансова стойност на активите над 2 млн. лв., нетни приходи от продажби 4 млн. лв. и имат средна численост на персонала за отчетния период над 50 души. Разходите им за одиторска заверка могат да варират в огромен диапазон. Според бизнеса подписът на дипломиран експерт-счетоводител върху финансовия отчет струва около 2 хил. лв., което прави 13 млн. лв. годишно общо за всички малки и средни фирми, отговарящи на горните изисквания. Според ИДЕС обаче изчисленията не са коректни, защото някои фирми плащат много по-малко, а други – повече.

„Няма средна сума колко струва един одит на фирмата, защото зависи от различни фактори и това не се обявява никъде публично. Цифрите на АИКБ са подхвърлени просто ей така“, коментира Велин Филипов, заместник- председател на ИДЕС.

Любопитното е, е бизнесът не е водил никаква официална комуникация с одиторите относно праговете, които не са променяни близо 15 години и са едни от най-високите в Европа.

През 2017 г. в България са извършени общо 15 хил. одита. Активните предприятия са между 200 и 300 хил., обявиха още от ИДЕС. Те са категорични, че по-добрата отчетност и задължителния финансов одит не може да се третират като административна тежест. Това е законова мярка за осигуряване правдивост на финансовата информация, която предприятията представят не само на собствениците, но и на широк кръг други заинтересовани лица – данъчни органи, регулатори, банки, кредитори, клиенти, доставчици, бизнес партньори, наети лица, синдикални организации, обясни Илия Илиев, член на УС на ИДЕС.

„Евентуалното увеличаване на праговете несъмнено ще доведе до предпоставки за масово изготвяне и представяне на ненадеждна финансова информация на потребителите на финансовите отчети с всички възможни неблагоприятни последици от това. Това, че в част от сектора на малките и средни предприятия собственикът и управителя са едно и също лице не само че не изключва, но всъщност поражда необходимостта от задължителен независим финансов одит на финансовата информация, която те предоставят на трети лица за да бъдат удовлетворени с надеждна финансова информация“, добави Валя Йорданова, заместник-председател на УС на ИДЕС.

Според одиторите Доколко над 95% от броя на предприятията и 75% от заетите у нас са малки и средни предприятия е важно тази значима част от икономиката да бъде „на светло“ с правдива, проверена финансова информация при отчитането на дейността. Промяната на праговете ще има негативно отражение върху страната, защото значителен брой от основните предприятия в България, генериращи общи приходи от порядъка на 35-40 млрд. лв. (30-40%) от БВП няма да бъдат одитирани.

От ИДЕС настояват още да се възстанови Национален съвет по счетоводство към финансовото министерство, макар и в малко по-различен вид от преди. Одиторите смятат, че нуждата от подобен орган, където промените да се коментират преди „да се хвърлят в обществото“, е от особена важност, особено в контекста на счетоводната реформа, която тече от години и която ще се извършва и занапред. По думите на Васко Райчев от МФ имат готовност и са склони за разговори по темата. Приемственост има и от страна на работодателските организации. Реформата във финансовата отчетност трябва да бъде добре обмислен процес, в който участват всички заинтересовани лица, заяви Васко Райчев.

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:56 | 13.09.22 г.
fallback