fallback

АБЗ: Търси се решение за обезщетенията по „Гражданска отговорност“

Застрахователите се надяват медодиката за задължителната полица да определи справедливи обезщетения за смърт на пътя

16:01 | 29.05.19 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Изплатените обезщетения по застраховки през 2018 г. са 1,13 млрд. лева. В тази сума не са отчетени заделените резерви, които само за задължителната полица „Гражданска отговорност“ са 353 млн. лева, посочиха от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).

„Пазарът се възстановява спрямо предишни години, в сектора на „Гражданска отговорност“ (ГО) цените се увеличават, а обезщетенията пораснаха драматично“, каза Светла Несторова, председателт на управителния съвет на асоциацията и главен изпълнителен директор на „Булстрад  живот Виена иншурънс груп".

Изчисленията на АБЗ показват, че през миналата година брутният премиен приход за застраховка ГО е 936 млн. лева, с годишен ръст от 42%. Увеличението на изплатените обезщетения е с 25% до 514 млн. лева. Но докато през 2017 г. застрахователите бяха на печалба с 55 млн. лева, през 2018 г. те излязоха на мунус с 213 млн. лева.

„Освен увеличението на цената на полицата обяснение за по-високите приходи е прехвърлянето на клиентите на фалиралия кипърски застраховател „Олимпик" към местните застрахователни дружества, посочи  изпълнителният директор на „Армеец" Константин Велев.

Казусът „Обезщетение“

Според него тълкувателни решения на съдебни състави по региони постановяват застрахователи да плащат обезщетения за страданията на близки на жертви в автокатастрофа значително над ограничението от 5 хил. лева, както беше записано в Кодекса за застраховането. „Има случаи, в които роднини извън най-близкия кръг са осъдили застрахователни компании за суми от 20 хиляди, 50 хиляди и дори 100 хил. лева“, съобщи Велев и информира, че засега нито едно от тези дела не е решено на последната инстанция във Върховния касационен съд.

Застрахователят прогнозира, че ще има много дискусии по различните казуси заради противоречивата практика на съдилищата.

„Очакваме да има дебат с Министерство на провосъдието и всички заинтересовани органи, за да стане приложима методиката за определяне на обезщетението“, коментира Константин Велев.

Investor.bg припомня, че до фиксирания лимит в закона от 5 хил. лева се стигна след тълкувателно решение на Върховния касационен съд миналото лято, когато върховните съдии разшириха кръга на близките хора, които могат да претендират за материално обезщетение вследствие на смърт на пътя. В обезщетението вече са включени братя, сестри, роднини от втора степен, баби, внуци и всеки, който може да докаже трайна емоционална връзка със загиналия.

От АБЗ посочиха, че само за три месеца се появиха допълнителни искове за над 100 млн. лева към застрахователите, които предупредиха, че няма да издържат финансово на натиска и ще бъдат принудени да вдигнат сериозно цената на полиците.

Председателят на асоциацията Светла Несторова смята, че обезщетението трябва да покрива икономическите загуби на семейството от преждевременната смърт на неговия член, а болката и страданието не могат да бъдат компенсирани с никаква сума. „Нарушени са два базисни хуманни принципа – смъртта не може да служи за обогатяване, а застраховката  не е начин да се стигне до справедливост“, категорична е тя.

В очакване на методиката

Застрахователните компании се надяват, че с приемането от Народното събрание на методика за определяне на размера на обезщетението, която да се прилага в съдилищата, противоречивата практика ще отпадне. Очаква се документът да бъде разработен и приет до края на годината. В момента се проучва опитът на Германия, Испания, Италия, Румъния, Франция. Като цяло тези практики са против финансовото обезщетяване на мъките и страданията, както и забогатяването в резултат на чужда смърт. Според тях сумата трябва да покрива икономическите загуби на семейството от преждевременната смърт на неговия член.

„Пределно ясно е, че това, което може да ни изведе от кръга щетимост – съдебна практика – натиск за ниски цени на застраховката, е промяна в поведението на пътя“, заяви Светла Несторова. Тя обясни, че застрахователите все още не са запознати с новия вариант на системата бонус-малус, който се разработва в Комисията за финансов надзор.

Ръст на здравните застраховки

Като най-бърз сектор в застраховането от АБЗ посочиха здравното застраховане. Годишният ръст през 2018 г. е 20%, като застраховките са минали 121 млн. лева. От там отчетоха, че все повече компании предлагат на служителите си  тази социална придобивка.

Поглед към земеделието

От АБЗ посочиха, че трябва сериозно да се обсъди как да бъдат застраховани селскостопанските производители против природни бедствия. Те  предлагат промени, с които държавата да се ангажира и да поеме застраховане на земеделския сектор в съответствие със субсидиите.

За над 35 млн. декара в България се получават субсидии. Застрахователите настояват да има задължително изискване в Закона за превенция от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития в земеделието да се взема определен процент срещу природните стихии.

Освен с противоградова защита и самолети има и трети  метод за борба с градушките – плазмени оръдия, който се прилага успешно във Франция, съобщиха от асоциацията. От АБЗ настояват  държавата да изгради стратегия за развитие на националното земеделие, в което да се посочи кой способ да се прилага.

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:23 | 14.09.22 г.
fallback