Владислав Горанов: Нека бъдем умерени в първите дни на кризата

Нека бъдем умерени в първите дни на кризата и да разпределяме ресурсите за най-засегнатите. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов в края на дебата по приемането на второ четене на актуализацията на държавния бюджет за 2020 г.

Той призова партиите да подкрепят промяната на бюджетните параметри, тъй като няма „съществени разделителни линии“ между всички предложения.

„Заради краткия срок нямаше възможност на някои от предложенията да бъдат технологично изготвени, така че да следват логиката на закона. Това при такъв тип дебат и при тази скорост на работа едва ли е повод за критика по същество“ каза той. 

„Въпреки това основната разлика между позициите на управляващи и опозиция е свързана с дълбочината на самите мерките, както и обхвата им. Основната разделителна линия сякаш остава, отношението към самоосигурените лица и подходът за безусловен доход на тях. В икономическата доктрина отдавна се говори за безусловен базов доход, дори са правени експерименти в света. Вероятно след десетилетия, когато индустриалните отношения се променят до такава степен, че единственият механизъм за преразпределение остане темата за безусловен базов доход ще дойде на дневен ред, но днес подкрепям по-скоро тезата, че сме в началото на една непредвидима по мащаби криза, която, дай Боже, да е по-кратка, в която моментът за подобен социален експеримент сякаш не е дошла", коментира Горанов.

Той призна, че е приятно изненадан през всичките седмици на дебат, че в главата на българина вече не е сравнение с държави от нашата черга, а отидохме до там да гледаме политиката на САЩ, Германия и Швейцария. „Това говори добре в конвергенцията в духа на българина. Не знам дали като работоспособност или добавена стойност сме го достигнали, но духовно очевидно сме дотам конвергирали, че вече да се сравняваме с водещите икономики в света. За съжаление финансовите реалности не са точно такива“, каза финансовият министър.

Той посочи, че от БСП отново предлагат мерки, които не са определили във времето как ще действат. "Ако то се касае само за един месец, това би следвало да означава поне 3 месеца прилагането на такава мярка, която с тези 900 млн. би трябвало да изглежда почти 3 пъти по-скъпа. По-скоро казвате, че за трите месеца ще е достатъчно, но ако направите оценка върху 800 хил. самоосигуряващи се по декларации в НАП или ако не ги отграничите във вашето законодателно предложение, няма да има лесен отговор. Пак повтарям това, което се предлага от страна на правителството като първи мерки, има и предимства, вероятно за някои има и недостатъци. Философията в участието в осигуряването от страна на държавата, т.е. предоставянето на част от дохода за запазена заетост би било безпредметно като мярка, ако не се предвиди минимално участие от страна на работодателя. Целта на една подобна мярка е да запази доходите на заетите хора“, подчерта Горанов

Ако работодателите с всички критики не са склонни да участват с нищо, къде говорим за солидарност в тази мярка, попита той и призна, че предизвикателствата на прогнозирането стоят.

По думите му така предложената актуализация позволява на държавата да може да изпълнява функциите си през следващите месеци и докрая на годината. „Повярвайте ми дебатът ще е потруден след края на пандемичната част на кризата. Не сега, затова да не прибързваме с мерки, които можем да вземем във всеки един момент на следващ етап. Да, хората имат нужда от успокоение. Първата фаза идва по линия на това, че социалната система на държавата е въоръжена с достатъчно ресурс, който може да издържи напливът, който ще бъде насочен към нея", каза Горанов.

Коментарът му вероятно е породен от информациите за огромни опашки пред бюрата по труда в страната.

Той увери още, че с увеличаването на лимита на държавен дълг ще се търсят най-оптималните решения за българския бюджет и изрази надежда да не се налага да се достига до целият му лимит.

Дебатите в пленарната зала продължават със закона за извънредното положение.
Гласуването ще е по-късно днес.