fallback

Райфайзенбанк: Първите данни за икономиката при COVID-19 не са песимистични

Какви ще са данните през третото и четвъртото тримесечие ще зависи от степента на сработване на мерките за подкрепа на бизнеса, посочи Емил Калчев

22:24 | 18.06.20 г. 2

Данните за динамиката на БВП от първото тримесечие са по-скоро положителни, предвид старта на пандемията през март, най-сериозният удар от която ще се прояви в макростатистиката за второто тримесечие.

Това коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев, който напомни, че тя ще бъде публикувана едва през август и септември.

Той посочи, че краткосрочната бизнес статистика на Националния статистически институт за април вече отчита сериозни спадове: в индустрията с 15,7%, в строителството с 15%, а в търговията на дребно – с 19% на годишна база.

Анализирайки динамиката на икономиката под влияние на пандемията с COVID-19 Калчев отбеляза, че  през първото тримесечие на тази година реалният икономически растеж по данни на НСИ, спрямо същия период на миналата година, макар и слаб беше положителен на ниво от 1,2%.

„В рамките на БВП от страна на търсенето инвестициите спаднаха със 7,1%, докато потреблението слабо се увеличи – с 1,4%. От друга страна, нарастването на износа през тримесечието (1,8%) беше по-бързо от това на вноса (0,3%), посочи анализаторът. - От страна на производството, през първото тримесечие индустрията спадна с 1,6%, докато услугите, строителството и селското стопанство увеличиха продукцията си, съответно с 1,8%, 1,1% и 1,4% на годишна база."

От статистиката се вижда, че на този фон безработицата през първото тримесечие намаля с 0,4 пр.п. спрямо първото тримесечие на 2019 г – до 4,6%, а инфлацията беше умерена (3,2%), като постепенно се забави до 2,8% към края на май.

В анализа на Райфайзенбанк пише, че в интернет базирани данни към юни са отразени аспекти от възстановяването в различни страни. Според тях България се връща малко по-бързо към нормален живот от например съседна Румъния и кандидатстващата заедно с нас за чакалнята на еврозоната Хърватия. Причина за тази динамика, логично, е по-бързото разхлабване на ограничителните мерки в нашата страна. От друга страна, индикаторите за субективно възприемане на икономическото възстановяване в България са малко по-песимистични от тези в Румъния и Хърватия.

„Това е сигнал, че е твърде рано за реална оценка на въздействието на вируса върху българската икономика, смята Емил Калчев. - Ясно е, че данните от приключващото второ тримесечие ще отразят концентрирано влиянието на рестриктивните мерки. Но не съвсем предвидими остават и третото, и четвъртото тримесечие, тъй като те ще бъдат повлияни не само от бъдещото (контролирано) разпространение на вируса, но и от степента на сработване на мерките за подкрепа на бизнеса.“

Той смята, че влияние ще оказват и „множество бъдещи нестандартни политически и бизнес решения, вземани в турбулентна международна среда“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:19 | 14.09.22 г.
fallback