fallback

Какви са пропуските в новия закон за хазарта?

Страните с най-добре развити практики в тази област в Европа използват комбиниран подход на облагане

12:21 | 22.10.20 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Законът за хазарта дълго време заемаше водеща челна позиция в дневния ред и до днес продължава да вълнува много хора. Но смело можем да кажем, че облагането на хазартната дейност в България винаги е било в центъра на различни обществени дебати по редица причини.

Стремежът към намаляването на нелегалния пазар, в резултат на което ще се увеличат бюджетните приходи, е тема, която вълнува всички засегнати страни в тези многостранни отношения - потребители, оператори и държава. Именно поради тази причина обществения интерес е силен и регулирането на всички хазартни оператори организиращи спортни залози, лотария, казино игри и всякакви други видове залози трябва да бъдат стриктно контролирани. Хазартният пазар определено е сред най-печелившите и апетитни за мнозина сфери. Имаше разностранни коментари за новоприетите разпоредби като дори нееднократно се повдигна въпроса за евентуално противоречие с основния закон, като това съмнение беше премахнато в последствие.

Днес вече частните лотарии у нас са в миналото. И това се случи веднага след приемането на новия Закон за хазарта, а не в тримесечен срок, какъвто беше първоначалният план, което според специалисти е и първият сериозен пропуск на закона. Като причина за внасянето на законопроекта бяха посочени откритите нарушения и ощетяването на държавния бюджет с милиони левове в продължение на години и т.н.

Според експерти с влизането в сила на новия Закон за хазарта много дребни бизнеси пострадаха, тъй като те вече веднъж са вложили средства за закупуването на лотарийните билети и изтеглянето им от пазара ще бъде сериозен удар върху бюджетите.Първоначалният текст за предоставяне на неотменима финансова банкова гаранция, равна на размера на печалбите, както и крайният срок за изплащането на печалбите на крайните потребители, отпаднаха между първо и второ четене. Изплащането на печалбите остана съгласно общите условия на играта, както са били познати и до момента.  

Какви са добрите практики от хазартните закони в Германия, Великобритания, Франция, Испания и т.н.?

Обсъжданията, които властта проведе във връзка с приемането на Закона за хазарта, дадоха възможност на много специалисти и финансови консултанти да се изкажат по въпросите, свързани с темата. Една от основните линии на диалог в сферата на хазарта, подобно на други сфери, е съвместимостта на българското законодателство с това на останалите държави членки от ЕС и това доколко приетите от НС разпоредби отговарят на общата политика на съюза.

Анализ на хазартната дейност в различни държави в ЕС показва, че с най-добре развити практики в тази област са Обединеното Кралство, Белгия, Германия и Дания, непосредствено следвани от Малта, Испания, Италия и, разбира се, Франция. Наблюдения на специалисти разкриват голямо разнообразие, от което се вижда, че в изброените държави членки, а и не само, се използва комбиниран подход на облагане. Какво ще рече това? Методът е съчетание между два вида данък, а именно - този върху хазартната дейност и този върху печалбата, както и лицензионните такси, заплащани към държавата. Освен горепосоченото, се наблюдават още няколко основни явления, характеризиращи облагането на хазарта в по-голямата част от държавите-членки на ЕС и те са, както следва: 

  • Облагането с данък на брутната печалба се предпочита като модел на облагане на хазарта в ЕС. Брутна е тази печалба, която се получава като разлика между стойността на получените залози и изплатените печалби. Смята се, че това е по-ефективен подход, в сравнение с облагането с данък на залозите.  
  • Определянето на данъчната ставка е поставено в зависимост от данъчната основа, която може да е както брутната печалба, така и получени залози. Когато данъчна основа е брутната печалба, ставката на данъка е в по-висок размер (може да варира между 15 и 25%). Ставката може да се определя и съгласно прогресивна скала, която я поставя изцяло в зависимост от размера на брутната печалба, а не я фиксира като конкретен процент. Когато данъчната основа са получените залози, ставката е сравнително по-ниска (от 2 до 8%).  
  • Режимът на облагане с данък върху залозите в повечето случаи е запазен за хазартните игри, организирането на които е държавен монопол.  
  • До неотдавна се забелязваше различие по отношение на ставката, с която се облагат традиционният хазарт от една страна, и онлайн залаганията, от друга. Днес все по-осезаемо се наблюдава тенденция към синхронизиране на данъчните ставки за хазартните игри, независимо от това как те биват организирани - дали по добре познатия ни начин, или във виртуално пространство.
  • Финландия - пример за това как да превърнем хазарта в едно добро дело 

    Започваме с това, че във Финландия управлението на хазарта е държавен монопол. Финландците за пореден път създадоха работеща структура, чиято първоначална идея се оказа изключително конструктивна. Veikkaus - притежаваната от Финландия компания, която предлага на потребителите разнообразие от хазартни игри, неотдавна създава социално отговорен модел, който силно се противопоставя на критиките за национализирането на индустрията.

    Въпреки че физическите казина в страната са сравнително по-малко от тези в други страни и това ще наведе мнозина към мисълта, че те не представляват интерес за местните, истината е малко по-различна. Годишните приходи от тази сфера са около 2,5-3 млрд. евро, а според миналогодишен доклад във Финландия има поне 124 000 души с проблеми с хазарта, които държавата непрестанно подпомага. Липсата на физически казина можем да обясним с процъфтяването на онлайн казината.

    Това, което е по-интересно обаче, е къде отиват приходите от казина, лотарии и игрални автомати. Отговорът определено ще ви изненада - за социални нужди и за благотворителност! Според техния годишен доклад: 

    • 361,8 милиона евро са разпределени на организации за социално подпомагане и здравеопазване;
    • 246,3 милиона евро за култура и изкуства;
    • 154,7 милиона евро за спорт;
    • 109,9 милиона евро за ветерани от войната;
    • 107,6 милиона евро за наука;
    • 54,3 милиона евро за младежка работа;
    • 41,6 милиона евро за конен спорт.

    Самите казина често приласкават потенциалните си потребители именно с благотворителната кауза на събраните средства и смело се рекламират като едни от малкото казина в света с подобен метод на действие. Това безспорно е нещо, което България може да заимства, но на този етап това, което хората очакват, са ясни правила за игра и коректно и навременно изплащане на печалбите.

    Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:48 | 14.09.22 г.
    fallback