fallback

ИПИ: България отчита „частично“ антикризисните бюджетни пакети

Според международно проучване повече от две трети от правителствата не управляват своите разходи за справяне с пандемията

17:31 | 25.05.21 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

България, заедно с още 28 страни, от които девет в Европа, попада в групата на страните, осигуряващи "частична" отчетност на антикризисните бюджетни пакети. Това показва международно проучване, цитирано от Института за пазарна икономика (ИПИ)*.

„България се представя добре по отношение на предоставянето на информация за насочването на антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им. Добра практика е и въведеното изискване за месечна отчетност на разходите, пряко свързани с борбата с коронавируса, както и редовното публикуване на данни за изпълнение на основните мерки. В същото време, осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на народното събрание, както и липсата на установен инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките ограничава отчетността“, коментират от ИПИ.

Икономистите посочват, че не е предвиден и процес на гражданско участие при промяната на бюджетните приоритети в кризата. Според експертите подобрение в прозрачността може да се постигне и с прилагане на друга добра практика от международния опит – централизирано публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал, която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко отделно министерство или ведомство. 

Според публикуваната от International Budget Partnership глобална карта на отчетността (Global Scorecard of Accountability) повече от две трети от правителствата не  управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси. Почти две трети пък не са прилагали открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки. Проучването показва още, че почти половината от правителствата са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите, а само около една четвърт от националните одитни институции са публикували ускорени одиторски доклади до края на 2020 г.

Глобалната карта на отчетността е съставена на базата на извънредно изследване, което се провежда заедно с редовното изследване „Отворен бюджет 2021“. Покрити са всички 120 страни, участващи в индекса. В тези страни са оценени над 400 пакета от антикризисни бюджетни мерки, стартирани между март и септември 2020 г. Бързата оценка включва 26 индикатора, покриващи четири области – данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност.

Прилагайки критерии, съобразени с най-добрата практика за прозрачност, участие и надзор върху разходването на публични средства, оценката показва, че в нито една от анализираните страни не е постигната „значителна“ степен на отчетност, а едва в 4 тя може да се определи като „достатъчна“.

 

*Партньор за България е Институтът за пазарна икономика. Представител на българското министерство на финансите също изрази становище, което бе взето под внимание при окончателното изчисление на индикаторите и направените констатации, уточняват от ИПИ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:12 | 10.09.22 г.
fallback