Актуализацията на бюджета бе приета окончателно на среднощно пленарно заседание

Депутатите приеха окончателно актуализацията на държавния бюджет. Това усилие им отне повече от 10 часа (със заседанието на ресорната комисия), но въпреки това на практика не е ясно какво точно гласуваха народните представители.

Да се приема бюджет до среднощ не е необичайно за българския парламент, случва се почти всяка година. Този път обаче с доклад по текстовете разполагаха единствено депутатите и то изглежда не всички, защото дори и те не бяха сигурни какво приеха и какво отхвърлиха.

Текстът на доклада след второ четене на ресорната комисия така и не се появи на сайта на Народното събрание, както би трябвало. Журналистите на място в парламента също не успяха да получат апокрифния документ с оправданието, че няма излишни разпечатани бройки. Всичко това е в грубо нарушение на правилника на парламента.

Дебатът в залата беше хаотичен и изключително съсредоточен по популистките предложения като това за парите за майчинство или пенсиите.

По-съществен анализ на окончателния вариант на актуализацията ще бъде възможен едва след като документът бъде обнародван в Държавен вестник. Въпреки това някои нови моменти е добре да бъдат маркирани.

Така например разходите „пораснаха“ с нови 500 млн. лв. над първоначалното предложение на служебния кабинет. С това се очаква хазната да приключи годината с 2,3 млрд. лв. повече, отколкото правителството на ГЕРБ планира. В началото финансовото министерство предложи разходите да се увеличат с 1,8 млрд. лв., но когато предложението влезе в деловодството на парламента, все още нямаше опасност от мигрантска криза. След последните промени вече са предвидени пари и за справяне с увеличен мигрантски поток. По-конкретно по това перо ще отидат 60,516 млн. лв.

В началото на дебата от БСП предупредиха, че 1,6 млрд. лв. има заложени в бюджета от Плана за възстановяване, които е много вероятно страната ни да не получи.

„Добрата новина“ е, че всички нови разходи ще бъдат покрити с по-големи приходи от данъци. Общата сума на приходите в бюджета за тази година се увеличава с 2,5 млрд. лв.

Голяма част от многото предложения между двете четения бяха определени от ресорната комисия като „недопустими“ и не получиха подкрепа и в залата. Основен мотив за отхвърлянето им бе, че са свързани и с промени в други закони.

Така на практика няма да има изменения в данъчните закони. Искането ДДС за ресторантьорите да остане 9% и през 2022 г. също не събра достатъчно гласове

Целта на актуализацията бе да осигури допълнителни средства за преизчисляване на пенсиите с по-висок коефициент за всяка година стаж, мерки за здравеопазване заради новата вълна от корнавирус и помощ за пострадалия от ограничителните мерки бизнес. 

По план дефицитът в края на тази година трябваше да бъде в размер на 4,887 млрд. лв., но според актуализацията се предвижда той да спадне с 0,3% до 4,7 млрд. лв., или 3,6% от БВП.

Припомняме, че след три дни скандали и спорове депутатите приеха повишаването на пенсиите чрез преизчисление да се отложи за 25 декември (Коледа), а до края на годината всички пенсионери да получават добавка от 120 лв. на месец. Народните представители одобриха и предложението майчинството през втората година да е 650 лева с промените в бюджета на Държавното обществено осигуряване.

По-рано днес в бюджетна комисия след предложение на финансовия министър Асен Василев бе прието и до края на годината да бъдат изплатени около 322 млн. лв. на фирмите по пътно строителство и поддръжка, с които АПИ има договори. Става дума за 222 млн., които са фактурирани към 1 септември и 100 млн. лв. по договорите за зимно почистване. Останалите около 1 млрд. лв. ще бъдат изплатени в следващите 3 години.

Поредно предложение на служебния финансов министър нажежи обстановката. Наложи се дори да бъде обявена 15-минутна почивка, за да бъде решен казусът. Въпросното предложение на Асен Василев, припознато от депутати от бюджетната комисия, предвиждаше да се даде възможност на АПИ да сключи анекси към договорите, които са на стойност над 50% от предвидените в Закона за обществените поръчки, като по думите на Василев не става въпрос за АМ „Хемус“, а за текущите ремонти и зимната поддръжка. Текстът на практика е допълнение към предложение на Мария Капон от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ в преходни и заключителни разпоредби, което бе коригирано в движение.

От ГЕРБ обаче възразиха, че това е „правен скандал", в който Народното събрание се занимава с пожелателен текст, променящ Закона за обществените поръчки. БСП също бяха против, а „Демократична България" обяви искането за екзотично и също отказа подкрепа. В крайна сметка искането бе оттеглено заради нарушение на правилата. 

Искането на ИТН за намаляване на партийната субсидия също не получи подкрепа.

Парламентът все пак успя и да приеме предложението на служебния кабинет бизнесът да бъде подкрепен със 440 млн. лв. Общините ще получат допълнително 100 млн. лв.

Бяха одобрени и 16,16 млн. лв. за закупуване на „Ремдесивир“. Общо за сектор здравеопазване са предвидени 225 млн. лв. допълнително. МВР ще получи допълнителни 37 млн. лв. по бюджета си, а МОН – 23 млн. лв. Допълнителните средства за Министерство на отбраната са 22 млн. лв.

От гласувания текст става ясно, че туристическият бранш получава 60 млн. лв., от които 6 млн. лв. ще са за туроператорите за възстановяване на средства към клиенти по нереализирани пътувания заради пандемията и 4 млн. лв. еднократна помощ към екскурзоводите.

Окончателното приемане на актуализацията развързва ръцете на президента Румен Радев да разпусне Народното събрание и да назначи датата на предсрочния парламентарен вот.

За да има избори 2 в 1 на 14 ноември, когато е първият тур на президентските избори, най-късната възможна дата, на която държавният глава трябва да издаде указа за разпускане на Народното събрание и насрочване на дата, е 14 септември.