Около 82,6 млрд. лв. са лошо похарчени заради провалите на правителствата след 1998 г. Това е основният извод от изследването „Успехите и провалите на българските правителства 1998-2020”, изготвено от Института за пазарна икономика (ИПИ). Проучването анализира работата на централната администрация посредством одитните доклади на Сметната палата.
Настоящото издание е седмо поред и допълва предишните издания с прегледа и групирането на нови 69 одитни доклада. Така изследването обхваща всички публикувани одитни доклади за дейността на централната администрация до 30 юни 2021 г. Разгледаните доклади стават общо 1035, обхващат 23 години от работата на администрацията (от 1998 до 2020 г.) и включват разходи за близо 156 млрд. лв. публични средства, уточняват от ИПИ.
На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии се квалифицира работата на администрацията като „успех” или „провал”. Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като „некласифицирани”.
Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни доклада показва, че има 438 случая на „провал” (възлизащи на 82,6 млрд. лв.), 257 случая на „успех” (възлизащи на 35,3 млрд. лв.) и 340 „некласифицирани” случая (възлизащи на 37,8 млрд. лв.)
Близо половината от одитираните разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г., могат да се определят като „провал”.
Според ИПИ около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.
„Прегледаните 1035 одитни доклада и големият брой на „провалите” показват нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците. В близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнесът“, пише в проучването.
Според икономистите основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи „провалът” на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби.
Разглеждането на данните по години показва, че делът на „успехите” и на „провалите” като цяло се запазва след 2001 г. Това означава, че администрацията е неефективна, независимо кой е на власт и независимо от фазата на бизнес цикъла – подем или спад на икономическа активност. Политическият цикъл също се отразява негативно на резултатите от работата на администрацията. След 2016 г. се наблюдава плавен спад на дела на „провалите“ и съответстващ ръст на дела на „успехите“, но тъй като включените доклади за тези години все още са сравнително малко на брой, не може да се говори за трайно подобрение.
През 2005, 2009 и 2013 г. се наблюдава ръст, макар и слаб, на дела на „провалите“ (в тези години те винаги прехвърлят 50%), което съвпада и с парламентарните избори за 40-тото, 41-вото, 42-рото и 43-тото Народно събрание. Този факт навежда на мисълта, че харченето е по-неефективно преди избори. Подобно съвпадение с изборите се наблюдава и при обема на средствата, които се харчат чрез обществени поръчки
От ИПИ са обобщили и къде най-ясно личат провалите, а именно - размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение; опорочени обществени поръчки; лошо управление на имуществото; липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати; неикономично харчене.
От института уточняват, че в настоящото изследване не се обсъжда дали дадена програма е излишна или дадена структура е ненужна, а само изпълнението на целите на програмите и структурите така, както са зададени от самата администрация. „Често самите цели, поставени от администрацията, са изначално погрешни, прекалено общи, за да бъдат оценени или напълно неизпълними. Това, обаче, не е обект на настоящото изследване“, коментират от ИПИ.
Икономистите обръщат внимание, че част от похарчените средства за борба с пандемията също страдат от пороците на лошото управление. Към началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията. И докато част от средствата автоматично се разпределят по конкретни пера (добавки към пенсиите, увеличение на размера на минималната пенсия, намаляване на ставката на ДДС за определени стоки и др. подобни) и не изискват оценка, то за голяма част от мерките се изисква административен капацитет и мобилизация.
„Прегледът на одитните доклади посочва като основни постоянни проблеми лошо управление, порочни обществени поръчки и неикономично харчене – все характеристики, които не вярваме, че са изчезнали по време на пандемията, а точно обратно“, подчертават от ИПИ.
03:56 | 14.09.22 г.