fallback

ББР: Омикрон може да засилили допълнително инфлационния натиск

Водещ фактор за повишените цени са проблемите и дефицитите от страната на предлагането, пише в декемврийския бюлетин на банката

19:40 | 29.12.21 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Разпространението на нови варианти и щамове на коронавируса, какъвто е Омикрон, биха засилили допълнително инфлационния натиск и то със стагфлационен характер. Това пише в регулярния месечен бюлетин на Българската банка за развитие (ББР) за декември. 

Като причина се посочва повишаването на риска от нови внезапни затруднения от страната на предлагането с последващ негативен натиск и върху съвкупното потребление, респективно и върху възстановяването на икономическия растеж.

Първопричината и водещ, фундаментален фактор за ускорената инфлация са проблемите и дефицитите от страната на предлагането, чийто ефект се подсилва от бързото възстановяване на съвкупното търсене. „Налице са структурни изменения на веригите на снабдяване през последното десетилетие в резултат на стремеж към по-висока ефективност и оптимизация, основно по отношение на намаляване и оптимизиране на запасите. Нарушаването на веригите в резултат на ефектите от пандемията не може да се компенсира и възстанови в рамките на няколко месеца и дори на две или три тримесечия“, обясняват от ББР.

В анализа се посочва още, че има разминаване в очакванията за характера и за нивата на инфлацията. Както Министерство на финансите (МФ), така и Българска народна банка (БНБ) повишиха през септември прогнозните си очаквания за инфлацията до края на текущата година. Средногодишната инфлация през 2021 г. се прогнозира да бъде 2,4%. В унисон с тези корекции, към октомври данните на НСИ отчитат допълнително завишени нива на инфлацията спрямо прогнозните. Според предварителните данни на НСИ, месечната инфлация през ноември измерена спрямо индекса на потребителските е 1,4%, а от началото на годината е 6,8%, като годишната инфлация за ноември 2021 г. спрямо ноември 2020 г. е 7,3%. По отношение на хармонизирания индекс (ХИПЦ), тези стойности са съответно 1,1% за последния месец, 5,7% за единадесетте месеца от началото на годината, и 6,3% на годишна база (ноември 2021 г. спрямо ноември 2020 г.). И по двата индекса с най-голям принос за увеличениетто на цените очаквано са транспорта, електроенергията и комуналните разходи, храните и разходите за развлечение и култура. 

Средногодишното повишение на ХИПЦ през 2022 г. се прогнозира да бъде 4,2%, а инфлацията в края на годината се очаква да се забави до 3,1%. Корекцията във възходяща посока е свързана най-вече с актуализираните външни допускания и по-високия принос на енергийните стоки за формиране на инфлацията в края на периода.

инфл

От ББР припомнят, че прогнозните очаквания за 2023 г. се базират на допускането, че енергийните стоки ще имат отрицателен принос, поради низходяща динамика на международните цени. „Абстрахирайки се от моментните данни и краткосрочните очаквания за инфлацията, следва да подчертаем наблюдаваното и разширяващо се разминаване в очакванията за характера и за нивата на инфлацията между различните агенти. От страна на водещите централни банки до скоро преобладаваше консенсуса за краткосрочен, преходен характер на наблюдаваната през второто полугодие инфлация, след бурното възстановяване през второто и третото тримесечие“, коментират анализаторите на ББР. Според тях от средата на годината, както сред мениджърите в реалния сектор, така все повече и сред участниците на финансовите пазари се разширяваше, макар и в различна степен, консенсус за по-траен и структурен характер на инфлацията. Към края на ноември Федералният резерв на САЩ отчете разминаване на данните с очакванията и се отказа от наратива за “транзиторен характер” на инфлационния натиск, пише още в бюлетина.

От ББР припомнят, че след като в САЩ инфлацията достигна 7% и доближи 40-годишен максимум, на последното си за годината заседание през декември ФЕД обяви, че ще намали по-рязко обема на изкупуваните облигации от 90 на 60 млрд. долара за януари, с тенденция да прекрати количественото улеснение до края на март. Федералният комитет за операциите на открития пазар сигнализира също, че повечето от членовете очакват три лихвени повишения от по 0,25% през 2022 г. Докато британската централна банка първа премина към повишаване на основните лихвени проценти с 15 б.т. от 0,1% на 0,25%, главно с цел категоричност на сигнала си към пазарите и реалния сектор, то Европейската централна банка продължи с по-умерените си сигнали, като потвърди предварителното си оповестяване за запазване на основните лихвени нива през следващата година и плавно намаляване на количествените улеснения, в т.ч. възможност за увеличаване на обратните изкупувания по другите си програми като механизъм за компенсиране на прекратяването през март догодина на пандемичната програма за спешни покупки (Pandemic Emergency Purchase Programme - PEPP). Според последните данни на Евростат за ноември, инфлацията в Еврозоната достига 4,9%, което е повече от 2 пъти над целевото равнище от малко под 2% за средносрочния хоризонт.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:05 | 14.09.22 г.
fallback