Бюджетното салдо по Консолифираната фискална програма (КФП) за първото тримесечие на годината е положително и е в размер на 298 млн. лева, или 0,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщава Министерството на финансите.
Резултатът се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 344,7 млн. лева и дефицит по европейските средства в размер на 46,7 млн. лева, допълва ведомството.
Приходите, помощите и даренията по КФП за първото тримесечие на 2022 г. са в размер на 12 382,7 млн. лв. или 21,6 % от годишните разчети. Ръстът на постъпленията е с 9,1%, или 1032,3 млн. лева, спрямо отчетените към март миналата година. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 1 255,2 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) намаляват с 222,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 9 875,0 млн. лв. Това представлява 21,9 % от планираните за годината данъчни приходи. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1 044,1 млн. лв. (11,8 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,7 % от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на 1 247,4 млн. лв. или 13,6 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 5 188,3 млн. лв. (24,6 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 3 812,3 млн. лв. (25,8 % от планираните), от акцизи възлизат на 1 263,5 млн. лв. (21,4 % от разчета), а тези от мита са в размер на 100,2 млн. лв. (33,1 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 388,8 млн. лв. или 28,2 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 3 050,5 млн. лв., което представлява 22,8 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са в размер на 2 026,8 млн. лв., което представлява 28,5 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 480,9 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за първото тримесечие на 2022 г. възлизат на 12 084,7 млн. лв., което е 19,1 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2021 г. бяха в размер на 11 976,3 млн. лева.
Нелихвените разходи са в размер на 11 347,3 млн. лв., което представлява 18,7 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 10 603,9 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 736,8 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,6 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 335,6 млн. лв. (50,5 % от планираните за 2022 г.)
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 май от централния бюджет, възлиза на 401,8 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.03.2022 г. е 7,5 млрд. лв., в това число 6,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
По предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по КФП към април 2022 г. да е положително в размер на 883 млн. лева, или 0,6 на сто от прогнозния БВП. През същия период на миналата година бе отчетено превишение на приходите над разходите в размер на 171,6 млн. лева.


Времето във Варна на 9 октомври 2026
"Войната" по пътищата взе пет жертви за последните 24 часа
Огнеборците са потушили 157 пожара през последното денонощие
Честваме паметта на свети апостол Яков Алфеев, както на светите Андроник и Атанасия
Няма замърсяване на водата по българското крайбрежие след атаката с дронове
Цената на петрола спада, след като Тръмп изключи атаки срещу Иран преди изборите
САЩ изключиха Microsoft от програмата за наемане на чуждестранни работници
Microsoft разширява света на Xbox с ново звено за филми и телевизия
Френският държавен дълг е по-рисков от 38% от корпоративни облигации в страната
УЗФ е №1 сред частните университети за магистърско обучение по икономика и втори по доходи на завършилите
15 автомобила, които промениха правилата при скоростните кутии
За какво служи скритият бутон под педала на газта
Китайската марка, която вози Си Дзинпин, дойде и в България
Volvo с проблеми при старта на EX60
Бизнесмен загуби над 90 скъпи коли заради измама
Демонстрационна машина за гласуване е на метростанция „НДК"
Герхард Шрьодер е уважил Путин в Москва за рождения му ден
Пентагонът ще излъчва на живо военна екзекуция
Мъж застреля проверяващ за оръжие в Германия и се барикадира
Ердоган пуска влак стрела: от Капъкуле до Истанбул за 1.5 часа
преди 4 години Република България употребява създаващ щети метод за емитиране на левове. Държавната финансова грешка е водещата причина за щети. Тази неправилна политика сътворява инфлация. Щетите от създаващия щети метод за емитиране на левове са повече от ползите от приетия държавен бюджет. Поради създадените условия, правителството на Кирил Петков е с качество на ударен самолет. Заради погрешния държавен бюджет - колкото по-добре се изпълнява приетия бюджет, толкова ще е по-голям политическия провал на премиера Кирил Петков. отговор Сигнализирай за неуместен коментар