Големите страхове на германците

Тяхната нация е сред най-богатите на континента, икономиката им поддържа формата си дори и в кризата и въпреки това германците са шампиони по изпитване на тревоги в Европа – потребяват малко и спестяват много, в страна, чието население застарява с бързи темпове.

„Тревожат се повече от всякога”, казват от института GfK в проучване, проведено през този месец и цитирано от АФП. Списъкът със страховете на германците набъбва и в момента никой друг народ не се тревожи толкова за бъдещето, колкото тях. Това става ясно от изследването, в което са включени държавите от Западна Европа, Полша и Русия.

Каквото и да е социалното им положение, германците се притесняват най-вече за работното си място – традиционен страх от последните 20 години, подчертава институтът. Другото главно опасение е за стабилността на страната. Притесненията са свързани с инфлацията, с евентуален срив на здравната система, доходите на пенсионерите...

Данни на Ideal Versicherung – компания, специализирана в застраховане на хора над 50 години – също потвърждават, че „клиентите се страхуват от бъдещето”. Забелязва се увеличение на полиците, покриващи най-различни рискове, в опит „за предпазване от всичко”.

Страхът от инфлация, наследен от 20-те години на миналия век, се завърна с пълна сила с кризата около еврото и дълговите проблеми в Европа – всеки втори в Германия изпитва силни опасения, че обезценяването на парите може да се повтори в същата степен. И макар да се притесняват, че спестяванията им може изведнъж да се стопят, германците не смеят и да харчат, подчертават икономистите.

Потреблението в Германия остава слабо, а нивото на спестяванията не е било толкова високо от 1993 г. насам – средно 15,2% от доходите на населението, показват официални статистически данни.

„Съществува качествена връзка между застаряването на населението и слабото потребление”, коментира икономистът от Свободния университет в Берлин Ървин Колиър. Делът на хората под 40-годишна възраст се топи година след година в страната, докато този на над 60-годишните расте.

„А след 45 години човек обикновено започва да спестява за старините си, въпреки че на 65 години отново започва да харчи”, когато обаче има пари за това, което по думите на Колиър не се осъществява във всички случаи.

Освен това, „когато времената изглеждат несигурни, обикновено забавяме разходите, които не са задължително необходими, и заделяме средства настрани за бъдещето. Това е особено валидно за германците”, споделя икономистът.

В същото време кризата в Германия свърши. Пазарът на труда показа устойчивост, започват нови назначения, производството нараства, износът е във форма...

Германците обаче като че ли не са на това мнение, казват от GfK.

„Има общества, в които традиционно се спестява – по исторически и социални причини. Германското е сред тях, както и китайското, и двете нации пестят за старините си, защото не разчитат само на пенсията”, казва Колиър.

„Германските потребители са тези, които спестяват най-много в еврозоната”, потвърждават икономисти и от ING. За нещастие на страни като САЩ, желаещи да видят отлепване на вътрешното търсене в Германия, което да спомогне за световния растеж.

А правителството на Ангела Меркел, предиждащо икономии от над 80 млрд. евро през следващите четири години с цел оздравяване на публичните финанси, счита, че дава пример за мъдро отношение, което би се отразило на бизнес климата в Германия, а и в чужбина.

Във Вашинготн казват, че Берлин рискува да забави възстановяването. Според Ървин Колиър обаче това е нобоснована критика. „Когато Германия кихне, другите държави се разболяват”, перифразира той формулировката, която нерядко се използва за Щатите.