ЕС планира нови санкции за държавите с големи дефицити

Министрите от Европейския съюз (ЕС) подкрепиха въвеждането на нови по-строги санкции за страните от еврозоната, които нарушават правилата за ограничение на бюджетния дефицит, и дисциплинарни мерки за тези от тях, които имат прекалено голям държавен дълг, предаде Ройтерс.

„Днешната дискусия показа много голяма степен на сближаване по важни въпроси, свързани с бюджета и икономическия надзор“, заяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой, който председателства преговорите между министрите от ЕС, провели се вчера в Брюксел.

Политическите лидери се съгласиха, че трябва да се обърне по-голямо внимание на страните, които имат държавен дълг, по-висок от границата на ЕС от 60% от техния брутен вътрешен продукт (БВП), особено в случай че не го намаляват достатъчно бързо.

„Санкциите ще се налагат на по-ранен етап, ще бъдат по-прогресивни и ще разчитат на широк спектър от мерки за принудително изпълнение“, е заявил пред журналисти в Брюксел ван Ромпой.

Засилването на санкциите ще помогне за предотвратяване на друга криза с държавния дълг, подобна на тази, предизвикана от Гърция през тази година, и ще възвърне доверието на финансовите пазари.

Засега обаче не става ясно дали санкциите ще бъдат напълно автоматични или полуавтоматични.

Съгласно действащите правила на ЕС само квалифицирано мнозинство от министри на страните - членки може да наложи санкции на правителствата, които нарушават правилата за дълг и дефицит.

Новото предложение на ЕС обаче предвижда в повечето случаи санкциите да се налагат автоматично на нарушителите и само чрез квалифицирано мнозинство от министри на ЕС да могат да се отменят.

Френският министър на икономиката Кристин Лагард бе сред тези, които се противопоставиха на новото предложение, като заяви, че автоматизирането на правилата е лоша идея.

От изказването на ван Ромпой след преговорите става ясно, че министрите от ЕС са постигнали в крайна сметка компромис и „когато е възможно, решенията за режима на санкциите ще се вземат автоматично и въз основа на правилото за обратното мнозинство“.

От неговите думи става още ясно, че предложението на Германия за спиране на притока на средства от ЕС към страни, които не спазват правилата бюджета и дълга, е било отложено за по-нататъшни дискусии, но не и напълно отхвърлено.

Отделни лидери от ЕС призоваха за по-радикални промени в санкциите за страните с големи дефицити и дългове по-рано през тази година, което успокои финансовите пазари, но ентусиазмът за големи промени отслабна, след като еврозоната отчете силен икономически ръст през второто тримесечие.

Въпреки това от Европейската комисия (ЕК) се надяват, че инерцията на преговорите за приемане на новите правила ще е достатъчно силна, за да влязат в сила от следващата година.

ЕК ще представи официално своите предложения в сряда.