Българите са по-доверчиви към властта от европейците за опазването на личните им данни

Българите имат по-голямо доверие от средния европеец за това, че държавните власти като данъчни или социално-осигурителни служби опазват личните им данни. Това сочи проучване на Евробарометър, предаде БТА.

Общо 76 процента от българите смятат, че националните власти опазват данните им от злоупотреби, а 65 на сто проявяват доверие по отношение на банките. В Европа подобно доверие са изрази и 62% от запитаните.

Едва около една трета от българите и европейците вярват, че данните им са предпазени, ако се съхраняват в информационните бази на малки магазини или телекомуникационни оператори.

Еврокомисията представи социологическото проучване по повод предложената днес цялостна реформа на правилата за защита на данните, насочена към по-голям контрол, гарантиращ сигурност и по-ниски разходи за населението и бизнеса.

Това е първата реформа в тази област от 1995 г. насам и цели повишаване на правата на личен живот онлайн и развитие на европейската цифрова икономика.

Засега 27-те държави в ЕС прилагат правилата от 1995 г. по различен начин, което води до разминавания, а според ЕК един-единствен закон ще сложи край на скъпоструваща административна тежест, се посочва в съобщението.

Предварителните изчисления сочат, че новата система за защита на личните данни доведе до икономии за бизнеса от близо 2,3 милиарда евро годишно.

Основните промени, които въвежда реформата, включват общи правила в ЕС за защита на данните. Вместо сегашното задължение за всички дружества да уведомяват надзорните органи за задължителните дейности по защита на данните, предизвикало разходи за бизнеса в размер на 130 милиона евро годишно, регламентът предвижда нов вид отчетност и отговорност от страна на хората, обработващи лични данни.

Дружествата и организациите занапред ще трябва да уведомяват националния надзорен орган за сериозни нарушения на сигурността на данните възможно най-бързо, примерно в рамките на 24 часа. Организациите ще могат да работят само с един национален орган по защита на данните в съответната европейска държава.

Промените трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и Съвета на ЕС, като се очаква да влязат в сила две години след утвърждаването им.