ЕЦБ се подготвя за втория спасителен пакет за Гърция

Европейските правителства обмислят намаляване на лихвените проценти по спешни заеми за Гърция. Освен това се обмислят и нови вноски в Европейската централна банка (ЕЦБ), за да не се стигне до нов недостиг при финансирането на втория спасителен пакет за Гърция, предаде Bloomberg, като се позова на два източника, запознати с обсъждането. 

Очевидно ЕЦБ се подготвя за провал на участието на частните кредитори в спасителния пакет, коментират запознати, цитирани от Ройтерс.

През уикенда националните банки ще обменят гръцките си облигации в нови книжа, казват неназовани висши ръководители от еврозоната. ЕЦБ отказва коментар.

Ако информацията е вярна, то ЕЦБ се подготвя и за принудително подстригване на дълга. До този момент се знаеше, че частните кредитори ще трябва да се лишат от 50% от вземанията си от Атина и да разменят старите си облигации за нови, с по-ниски лихви. По-ниските лихви и отказа от пълните суми се сумират общо на около 70%. 

Досега се смяташе, че това трябва да бъде доброволна размяна на облигации. Ако обаче недостатъчно частни кредитори се съгласят на тази стъпка, подстригването на дълга може да бъде наложено принудително. В ЕЦБ се съмняват, че ще има достатъчно силно доброволно участие.

Принудителното участие може да бъде наложено чрез специфични клаузи с обратно действие. Тогава, в зависимост от формулирането, 50% от собствениците на облигации трябва да гласуват за намаляване на вземанията, за да принудят всички собственици да участват. За да бъде подготвена за подобен случай, ЕЦБ ще действа през уикенда и вероятно ще вложи средства в нови гръцки облигации.

За това е гласувал с мнозинство съветът на ЕЦБ. Според информацията на Ройтерс някои централни банки, включително Bundesbank, са гласували против предложението. Те се опасяват, че решението ще има неблагоприятни ефекти върху Португалия и Ирландия. Очаква се двете страни да се завърнат на капиталовите пазари през следващата година. Това обаче може да е трудно изпълнимо при новите условия. 

Миналата вечер в телеконферентна връзка финансовите министри дискутираха как да затворят дупката във финансирането, след като стана ясно, че дългът на Гърция ще падне до 129 процента от брутния вътрешен продукт през 2020 г. Наложената от кредиторите цел обаче бе за намаляване до 120% от БВП, заявяват източниците, които отказат да бъдат назовани, защото преговорите са все още в ход. Миналата година нивото на гръцкия дълг бе около 160% от БВП.

Преодоляването на последните пречки и съгласието на Гърция по всички условия, определени от европейските партньори, може да даде възможност на следващото заседание на 20-и февруари министрите да одобрят новия пакет от 130 млрд. евро. 

Подобно мнение изказа вчера и председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, цитиран от ВВС. По думите му Гърция е осъществивила „съществен напредък“ в убеждаването на държавите от еврозоната, че приема условията за втория спасителен пакет. 

Докато продължават препирните между Гърция и северноевропейските кредитори, часовникът продължава застрашително да отброява часовете до 20 март, когато Гърция трябва да плати 14,5 млрд. евро по свои облигации, или да предизвика първия фалит в 13-годишната история на еврото.

„Очакваме гърците да се изпълнят своите отговорности", заяви германският заместник-министър на финансите Щефен Кампетер днес пред група адвокати в Хамбург. „Идния понеделник ще решим дали Гърция ще бъде подпомогната, или ще бъдем принудени да поемем по друг курс на действие, който не е желан".