Европейските акции отчетоха леко повишение

Акциите на Стария континент отчетоха леко повишение в днешната сесия въпреки опасенията заради свиването на монетарните стимули на Федералния резерв и на фона на подновеното безпокойството от ситуацията в Украйна, предава CNBC.

Общоевропейският индекс FTSEurofirst 300 се покачи с 0,1% до 1 306 пункта, заличавайки загубите от началото на сесията след положителни икономически данни от САЩ. Германският DAX прибави 0,2% до 9 296 пункта, френският CAC 40 се повиши с 0,5% до 4 328 пункта, а британският FTSE-100 спадна с 0,5% до 6 542 пункта. 

Европейските акции последваха американските, които вчера прекъснаха двете поредни положителни сесии, след като Джанет Йелън намекна, че Федералният резерв може да повиши лихвите по-скоро от очакваното, или около шест месеца след преустановяване на програмата за изкупуване на активи на централната банка.

Положителен сигнал за пазара бяха данните за изпреварващите икономически индикатори в САЩ, които са отбелязали ръст от 0,5% през миналия месец. Индексът на клона на Фед във Филаделфия за бизнес активността пък е нараснал до 9 пункта през март от -6,3 през февруари.

Публикуван по-рано през деня доклад показа, че броят на подалите молби за помощи при безработица американци се е покачил с 5 000 до 320 000 през миналата седмица. Предварителната оценка на експертите бе за ръст до 325 000.

По-рано днес американският президент Барак Обама обяви, че САЩ са взели решение за по-нататъшни санкции срещу Русия. Ще бъдат наложени нови наказателни мерки срещу руски правителствени служители и Bank Rossiya, която подкрепя съществено руското ръководство. В допълнение вече била отворена вратата за прилагане на санкции срещу цели сектори от икономиката. 

Днес или утре лидерите на ЕС също ще изразят ясна позиция. В рамките на два дни лидерите на страните членки ще обсъдят в Брюксел налагането на санкции срещу Русия във връзка с Кримския въпрос.

В отговор на американските санкции срещу руски политици и държавни служители Москва заяви от своя страна, че слага „входни бариери“ срещу американски служители. Сред тях са девет политици, като републиканският сенатор Джон Маккейн и председателят на Камарата на представителите в Конгреса Джон Бейнър.