Законно пребиваващите в ЕС ще имат правото на основна банкова сметка

Всеки, който пребивава законно в Европейския съюз (ЕС), ще има правото да открие собствена основна платежна сметка, според нови правила, гласувани от Европейския парламент (ЕП), съобщава пресслужбата на представителството на парламента в София.

Това право няма да може да се нарушава на базата на националност или място на пребиваване.

Промените в нормативната уредба ще гарантират, че таксите и условията за всички платежни сметки ще бъдат ясни и лесно съпоставими, а потребителите ще могат лесно да сменят една разплащателна сметка с друга, която предлага по-добри условия.

Основните платежни сметки трябва да се предлагат от всички или от достатъчен брой кредитни институции, посочва се в приетите текстове. Всички, които пребивават законно в ЕС, включително и тези, които нямат постоянен адрес, ще имат правото да откриват своя основна платежна сметка.

Държавите членки обаче ще могат да изискват от потребителите да изяснят причината и целта, поради която искат да открият своя платежна сметка в точно определена страна от ЕС.

Всеки, който иска да открие своя платежна сметка, ще разполага с ясна информация за таксите и лихвените проценти и лесно ще може да ги съпостави с условията, предлагани от други кредитни институции. Самата информация трябва да бъде стандартизирана в целия ЕС.

Основните платежни сметки ще дадат възможност на потребителите да извършват плащания, да теглят пари в брой или да извършват платежни операции в рамките на ЕС, включително и трансакции с платежна карта и интернет покупки.

Държавите членки могат да решат, че платежната сметка за основни операции не включва овърдрафт или да ограничат сумите, които могат да бъдат теглени чрез овърдрафт.

Потребителите освен това ще могат да прехвърлят основната платежна сметка от една банка в друга. Банките ще бъдат задължени да възстановят всички финансови загуби, които са пряк резултат на грешки в процеса на прехвърляне на платежната сметка.

За да влязат в сила, новите законодателни текстове трябва първо да бъдат официално одобрени от държавите членки, които след това ще имат 2 години да ги транспонират в националното законодателство.