Защо терористите продължават с успехите си във Франция?

Франция е под обстрел. От 16 терористични акта в западни страни през тази година пет са във Франция, включително най-смъртоносният – очевидно самостоятелната атака в Ница от четвъртък, която отне живота на поне 84 души.

Малко повече от седмица преди нападението комисия, създадена от френския парламент, представи в обширен доклад своята версия за причините за заплахата над Франция, коментира BloombergView. Освен обективната заплаха, пред която е изправена страната заради колониалното си минало и неуспеха в интегрирането на имигранти от Северна Африка, тя страда и от неадекватни полицейски служби.

„Всички френски граждани, които нанесоха удари на територията на страната през 2015 г., са били известни, по един или друг начин, на съдебните, наказателните или разузнавателните служби“, казва докладът. „Всички те са били регистрирани, следени, подслушвани или затваряни по престъпния им път към агресивна радикализация“.

Както и в случая със стрелеца в Орландо Омар Матийн, френските разузнавателни служби са наблюдавали няколко терористи, които по-късно извършват най-ужасните нападения за 2015 г. - например братята Куачи, които убиха членове на екипа на сатиричното седмично издание Charlie Hebdo. Службите не са успели да проследят Амели Кулибали, който взе заложници в Париж веднага след тази атака. Сами Амимур, който миналия ноември стреля по тълпа на концерт в Париж, е пътувал до Сирия, бил е разпитван и поставен под административно наблюдение. Нищо обаче не е било направено, след като е пропуснал няколко поред ежеседмични проверки. Заради липса на координация между полицията и разузнавателни служби пък се оказва, че не е бил следен. Друг стрелец от театър Батаклан, Омар Мостефай, е бил идентифициран за френските власти от турското разузнаване като опасен радикал. Той също не е бил под наблюдение.

Списъкът продължава. Причината не е, че френските власти нямат ресурсите да наблюдават заподозрени терористи. Според доклад през 2015 г. френските служби за сигурност са имали квота от 2700 души, чиито комуникации е можело да бъдат следени, но реалното наблюдение дори не се е доближило до тази цифра.

Френските правоприлагащи служби са предотвратили девет терористични нападения през 2015 г., основно наблюдавайки заподозрени за симпатии към ИДИЛ, но са пропуснали много други. Френската правоприлагаща бюрокрация е в непрекъснати реформи, но службите все още често работят в собствените си направления. Има, например, пропуски в сътрудничеството между жандармерията, която наблюдава провинциална Франция, и местното разузнаване. Много от бъдещите терористи са се радикализирали във френските затвори, но се предполага, че службата за „разузнаване в затворите“, състояща се само от 114 души, трябва да следи за подобни развития в затвори с 68 хил. лишени от свобода и 235 хил. пуснати в пробация.

Според данните 60% от френските затворници са мюсюлмани спрямо 8% от цялото население на Франция. Страната има добре известен проблем с интеграцията на мюсюлманските общности. Те страдат от висока безработица и са концентрирани в гета в покрайнините на големите градове, създавайки предпоставки за всякакви видове престъпност – от продаване на наркотици до тероризъм. Младежите с досиета са отличен материал за радикализация. Тя им дава причина, за която да се борят. Въпреки това френското правителство почти няма система да следи как тази рискова група възприема радикалния ислям.

Така френските правоприлагащи служби пропуснаха 31-годишния гражданин на Ница с тунизийски произход, който се вряза с огромен камион в тълпа празнуващи на крайбрежната алея в града в четвъртък. Подобни на други френски терористи преди него той е бил познат на полицията покрай други малки прояви на агресия, но никога не е бил разследван за терористични склонности или връзки. Парламентарната комисия направи 40 предложения, целящи да засилят капацитета на Франция в борбата с тероризма. Те включват простички мерки като повече целенасочени обучения на полицаите – нещо, което можеше да предотврати шофьора в Ница да се врязва в тълпата толкова дълго, както и създаването на по-силна служба за разузнаване в затворите и по-добра координация при антитерористични действия.

Това обаче няма да премахне проблемите, лежащи в основата на френските нападения – враждебността между мюсюлманската общност и голяма част от Франция и глобализацията на терора, която прави Франция удобна цел заради лингвистичното и културното наследство, оставила в бившите си колонии. „Вече не трябва да мислим за французи или пребиваващи във Франция граждани, а за франкофони“, каза Патрик Калвар, ръководител на местното френско разузнаване, пред комисията. „Хиляди тунизийци, хиляди мароканци и алжирци могат да бъдат изпратени на наша територия“.

Тези проблеми не могат да бъдат решени лесно обаче. Вероятно е невъзможно да бъдат решени докато ние сме тук, тъй като са се формирали в продължение на много години. Това, което Франция може да направи в краткосрочен план е да подобри полицейските си служби, да ги направи по-енергични и да гарантира, че сигналите няма да се пресичат или изгубват в бюрокрация.

Френското правителство осъзнава това и получава разумни съвети. Но докато бюрократичните колела не се завъртят, а големите структури не се реформират, още нападатели ще успеят да се промъкнат през ситото.

Още за атентата в Ница четете тук