ЕК към Букурещ: Уверете се, че атикорупционните закони важат за всички

За последните десет години Румъния има голям напредък по отношение на проблемите, които следи Механизмът за сътрудничество и проверка – съдебната реформа и борбата с корупцията. Това е записано в последния мониторингов доклад за страната.

За разлика от България, Европейската комисия (ЕК) не проверява как Букурещ се справя с организираната престъпност, защото това не беше идентифицирано като проблем за страната при влизането й в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. Брюксел публикува наблюденията си за напредъка на двете страни през 2016 г. по отношение на ключовите реформи. 

Оценката в доклада, публикуван от ЕК, признава борбата с корупцията по високите етажи на властта, но не и по отношение на другите нива в държавната администрация. Според Комисията сред основните предизвикателства пред правителството в Букурещ в борбата с корупцията ще бъде успешното изпълнение на мерките във всички сектори, включително и на местно ниво, за които анализите показват, че корупционният риск остава висок.

Заплаха за усилията в тази насока могат да се окажат силни медийни и политически атаки срещу мерките в тази област, признава още ЕК.

Брюксел предупреждава, че антикорупционните закони трябва да важат за всички и на всяко ниво. Една от препоръките към Румъния е да се увери дали имунитетът на депутатите не се използва за избягване на разследване на прокурорите по корупционни дела. Същото се отнася и до имунитета на министрите.

Според Брюксел през годините Румъния е успяла да създаде нужните институции и законодателство за справяне с основните проблеми и демонстрира наличието на вътрешни гаранции, че напредъкът с тези основни проблеми пред страната ще бъде запазен. Докладите за страната през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. показват положителна тенденция, която беше запазена и през миналата година. Страната обаче не трябва да спира с реформите и вътрешните гаранции за изпълнението трябва да бъдат допълнително подсилени, смятат от ЕК.

На този етап Румъния не е изпълнила всички препоръки на ЕК за борба с корупцията и за реформа в съдебната система, които е получила досега. Затова и механизмът ще остане в сила и в края на 2017 г. ще има нов доклад за резултатите от мониторинга.

През десетте години на действие на механизма Румъния промени законодателството си и прие изменения в Граждански и Наказателен кодекс, записано е в оценката, която Брюксел дава на северната ни съседка за напредъка в областта на съдебната система. През август 2016 г. правителството прие и нова стратегия за борба с корупцията за 2016 – 2020 г., която да реши някои слабости, които имаше предишната стратегия, подчертават от ЕК.

Сред препоръките, които Букурещ получи и от които ще зависи и отпадането на мониторинга, осъществяван от европейските власти, са още създаването на независима система за назначаване на прокурори, базирана на ясни и прозрачни критерии, и завършването на промените в Наказателния и Гражданския кодекс.

Румънският парламент разработи своеобразен етичен кодекс, който се отнася до отношенията с другите институции. ЕК очаква тези правила да се спазват и гарантират независимостта на съдебната система. Подобен кодекс може да бъде създаден и за членовете на правителството.

През 2016 г. Върховният касационен съд в Румъния продължава да търси решение на противоречиви съдебни решения, отчитайки възможността да се съобрази с решенията на други съдилища по подобни казуси.

Уважаването на съдебните решения и тяхното изпълнение е всъщност основната част от ефективната съдебна система. Забавянето на решенията и на изпълнението им от страна на администрацията може да подкопае доверието в системата. Затова и Брюксел препоръчва изготвяне на план за действие за изпълнение на съдебните решения и юриспруденцията на съдилищата в публичната администрация, включително и чрез механизъм, който да следи за изпълнението на заложените цели. Различни органи, сред които Сметната палата, могат да следят за изпълнението на този план за действие.

Предприетите структурни реформи в областта на съдебната система могат да донесат големи ползи за обществото и да подобрят доверието на обществото в нея. Одобреният през 2016 година план за действие в тази насока трябва да бъде изпълнен напълно за крайните потребители на съдебната система, за да могат да почувстват те ефективността на юридическите процеси. С това трябва да се ангажират министърът на правосъдието и прокуратурата, казва ЕК.

През 2014 г. ЕК отбеляза, че Върховният съвет на магистратурата в Румъния може да вземе по-активна роля при увеличаването на доверието в съдебната система. Две години по-късно докладът по Механизма отчете, че институцията трябва да се възползва от момента и да изработи ясна позиция и мерки за повишаване на прозрачността.

Същата препоръка се съдържа и в тазгодишния доклад на Брюксел. Стратегията за това може да бъде дискутирана с организации на съдиите и прокурорите на всякакво ниво, представители на гражданското общество и професионални организации.

Брюксел ще следи още и за контрола на обществените поръчки, както и за прозрачността на решенията на парламента по отношение на конфликтите на интереси и необоснованото обогатяване на депутатите.