ЕС прие нови мерки срещу социалния дъмпинг

Командировани от друга страна от ЕС служители ще трябва в бъдеще принципно да получават точно толкова, колкото и местните им колеги. Това е част от реформа на  директивата за командированите работници, която бе одобрена късно снощи от министрите на труда на страните членки на ЕС в Люксембург.

"Постигнахме едно балансирано споразумение", заяви в Twitter Мариан Тисен, еврокомисарят по социалните въпроси, в края на продължило над 11 часа заседание на министрите.

Deal on #postedworkers. Akkoord over detachering. Accord sur détachement. Equal pay for equal work at same place at heart of #SocialEurope.

— Marianne Thyssen (@mariannethyssen) 23 октомври 2017 г.

Директивата за командироването на работници от 1996 г. урежда в момента наемането на работници в други страни от ЕС. За тези служители и сега се изискват минимални стандарти, например заплащането на приложимата минимална работна заплата. Но синдикалисти се оплакват от законови вратички и злоупотреби. Чуждестранни служители били експлоатирани, а местните социални стандарти - разрушавани. Според Европейската комисия в момента командированите работници печелят средно едва половината от парите, които се плащат на местните служители, а тази реформа трябва да промени това. 

Целта е по-добра защита на заетите от социален дъмпинг. След над 11 часа дискусии министрите на труда са се споразумели за периода на командироването - максимално 12 месеца, както бе поискала Франция. Но тази продължителност може да бъде удължена по изключение с 6 месеца по искане на компанията.

Предложените от ЕК през 2016 г. промени бяха дискутирани над година и половина, а страните от ЕС са дълбоко разделени по част от тях. Преди всичко Франция настояваше за по-стриктни правила, за да се защитят местните служители от социален дъмпинг. Френският президент Еманюел Макрон изведе реформата на директивата за командированите работници доста напред в дневния ред на ЕС. Сред подкрепящите го държави са Германия, Белгия и Холандия. 

Източноевропейските страни пък смятат, че западните държави желаят по този начин да затворят своите пазари на труда. В крайна сметка не всички страни са гласували за компромиса, но решенията са били приети с мнозинство.

Сред министрите, които са се противопоставили на това споразумение, са тези от Полша, Унгария, Литва и Латвия. Трима министри са се въздържали - на Великобритания, Ирландия и Хърватия. Останалите министри са се показали благосклонно настроени към текста, уточнява Естония, която е ротационен председател на ЕС. 

Българската страна настоява транспортните работници да не попадат в обхвата на общата европейска директива за командироване и с това няма да се направи компромис. Това съобщи миналата седмица министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на форум "Социалният дъмпинг и трудовата мобилност", организиран от ECONOMIX.BG в партньорство с Българската стопанска камара.

Принципната позиция на страната до момента е, че автомобилният транспорт следва да бъде обект на отделно секторно законодателство, каквито действия от страна на ЕК като законодателна инициатива вече са предприети, каза министърът, цитиран от БТА.

Франция, която настояваше за реформата на директивата за командированите работници, трябваше да отстъпи относно сектора за транспортните фирми, една особено деликатна тема, защото страните от Вишеградската група, както и Испания и Португалия се притесняваха за негативните последици от реформата върху техните шофьори.

Според постигнатото тази нощ споразумение вече е предвидено по отношение на шофьорите на камиони да се прилага старата директива за командированите работници от 1996 г., (а не новата ревизирана директива) до влизането в сила на друга реформа на европейска директива, посветена специално на транспортните фирми, която установява правилата в този сектор, отбелязва AFP.