Едностранното обявяване на независимост от Каталуния и прецедентите в Европа

От края на Втората световна война редица европейски територии са обявявали едностранно независимост, основно след разпадането на СССР и Югославия. Каталунският случай е обаче първи в Европейския съюз (ЕС), припомня Франс прес.

През Студената война имаше така наречения кипърски случай. През 1974 г. гръцките кипърски националисти замислят преврат, целящ присъединяване на острова, който е независим и е бивша британска колония, към Гърция. Превратът се проваля за няколко дни, но междувременно турски военни дебаркират на север с аргумента да защитават турското кипърско малцинство. През ноември 1983 г. лидерът на турската кипърка общност обявява независимостта на

Севернокипърската турска република на 38% от територията, където са разположени турските военни. Само Анкара признава тази република, а няколко опита за уреждане на въпроса се провалиха. Разделеният Кипър влезе в ЕС през 2004 г., чието законодателство се прилага само върху южната част на острова.

С разпадането на СССР се зараждат 15 държави, от които трите балтийски държави - Литва, Латвия и Естония - влизат в ЕС през 2004 г. 

Сепаратистките напрежения в региона продължават. Приднестровието, район в Молдова населен основно с рускоговорящи, обявява независимост през 1991 г. и я брани с оръжия на следващата година. Нито една страна не я признава. 

Нагорни Карабах, район в Азербайджан, населен основно с арменци, обявява отцепване през 1991 г. и последва кървав конфликт. Нагорни Карабах продължава да е смятан от международната общност като част от Азербайджан. Абхазия и Южна Осетия, два района в Грузия, се обявиха за независими и бяха повод за кратък руско-грузински конфликт през август 2008 г. Русия признава двата района като независими. Признават ги и Венецуела, Никарагуа и Науру.

В Украйна през 2014 г. се самопровъзгласиха Луганската и Донецката народни републики. Това стана след референдуми. Те не са признати от международната общност и са силно зависими от Русия.

При разпадането на Югославия първи се откъснаха Словения и Хърватия през юни 1991 г. В Словения югославската народна армия се изтегли след 10 дни и страната стана европейска членка през 2004 г. В Хърватия обаче последва война със сръбското малцинство, подкрепяно от Белград и конфликтът отне живота на 20 хил. души. Той приключи през 1995 г., а Хърватия влезе ЕС през 2013 г.

Македония се самоопредели за независима по мирен път през 1991 г. след референдум, спечелен от 95% от гласоподавателите.

В Босна и Херцеговина независимостта, обявена през 1992 г. след референдум, бойкотиран от сръбската общност, породи над тригодишна война между мюсюлмани, сърби и хървати и загинаха над 100 хил. души. 2,2 милиона бяха бежанците. Белград призна Босна и Херцеговина едва през 1995 г. с Дейтънските мирни споразумения.

През 2006 г. Черна гора реши с референдум да се отдели от Сърбия. 

Последно Косово обяви независимост през 2008 г. след първи референдум за автономия още през 1991 г., а после и след конфликт със сръбските сили. Косово е признато от над 100 страни, но не е член на ООН. А в конституцията на Сърбия продължава да е вписано опекунството над него. /БТА/