Британският парламент - уважавана институция или "вертеп на порока"

От Уилям Пит до Уинстън Чърчил най-видните премиери на Великобритания са достигнали до величие в двореца Уестминстър, което е затвърдило репутацията на британския парламент на един от най-уважаваните в света. Но при история от девет века са се наложили традиции и култура - сега обект на критики - на концентрация на властта в ръцете на законодателите, които могат да направят или съсипят кариерите на помощници, стажанти и партийни активисти, пише Елизабет Пайпър от Ройтерс.

Оставката на министъра на отбраната, който призна, че е докосвал коленете на радиоводеща през 2002 г., и поредица от обвинения срещу членове на парламента за извънбрачни афери и сексуални посегателства доведоха до призиви за промяна.

Парламентът е "стара и прочута" институция, казва Брендън Чилтън, активист на Лейбъристката партия и генерален секретар на "Лейбъристи за напускане", проБрекзит група.

"Само че през последните години той се превърна във вертеп на порока. Ние всички трябва да се опитаме да направим отново парламента обект на завист за света."

Богато декорираният Дворец Уестминстър на брега на Темза в центъра на Лондон е дом на горната и долната камара на парламента и е смятан от историците за едно от родните места на съвременната демокрация.

Твърдения за британски политици, много от които неоснователни, обаче изплуваха на повърхността, след като обвиненията за сексуални посегателства срещу холивудския продуцент Харви Уайнстийн подтикнаха жени и мъже в британската политика да споделят истории за недостойно поведение. Твърденията за сексуални посегателства накараха някои вестници да нарекат парламента "Напастминстър" (Pestminster).

Майкъл Фалън подаде оставка в сряда заради поведение в миналото, за което призна, че "не отговаря на високите критерии, изисквани от въоръжените сили".

Още двама министри са разследвани от управляващата Консервативна партия след твърдения за непристойно поведение. Опозиционната Лейбъристка и Шотландската национална партия също проучват подобни обвинения срещу свои партийни членове.

Заседателните зали на Двореца Уестминстър, неговите пищни кафенета и лабиринтът от коридори с потретите на отдавна починали политици и премиери могат да вдъхновяват и да смущават в еднаква степен. Като в самозадоволяващо се село в него има пощенска служба, фризьорски салон, фитнес, ресторанти и барове. Повечето работещи не виждат причина да излизат и прекарват дните си в своите кабинети, а вечерите в баровете.

"Културата на пиене е едновременно забавна и донякъде депресираща", писа един изследовател на парламента в сайта Glassdoor, на който настоящи и бивши служители анонимно пишат отзиви за компании и техните ръководства. "Няма да успееш да се впишеш, ако това е нещо, което не обичаш да правиш." 

Това е шеметно общуване и много взаимоотношения се формират в среда, в която хората работят заедно и често под натиск дълги часове.

Твърденията, появили се през последните седмици, обаче го представят и като среда, в която се шири непристойно поведение и преобладава една разхайтена култура, при която нещо, което за едни е шега, за други е обидно.

Обвиненията представят парламента като място, където кариерите на анализатори, стажанти и помощници може да се решат от член на парламента или министъра, за когото работят, и предполагат наличието на известен страх за тяхното бъдеще, ако откажат сексуалните намеци.

Много жени депутати приветстваха възможността да споделят свои преживявания, някои от които са премълчавали години наред от страх ако не от репресивни мерки, то от критиките на колеги или служители заради компрометиране на партиите.

"Очевидно има проблем, добре е, че беше изобличен", заяви лейбъристката депутатка Хариет Харман пред парламента тази седмица. "Никой не трябва да работи в отровната атмосфера на долнопробен сексизъм или хомофобски задявки."

Скандалите, в които са замесени британски политици, не са новост. Аферата Профумо, в която беше замесен секс, съветски шпионин и министър на войната, доведе до падане на консервативното правителство през 1963 г. Двадесет години по-късно консерваторът Сесил Паркинсън подаде оставка като министър на търговията и промишлеността заради любовна връзка със своята секретарката, която забременя от него.

Фалън обаче заяви пред ВВС, че онова, което е било "приемливо преди 15, 10 години, явно сега не е приемливо".

Правителството взима мерки да се справи със сексуалния тормоз, включително мерки за установяване на кодекс на поведение и създаване на независима процедура за подаване на оплаквания. Критици обаче казват, че неравенството между депутати и служители ще си остане.

/БТА/