fallback

Спрете света, Германия ще слиза

Провалът на преговорите шокира политическото статукво в Берлин, пише редакторът на FT Филипс Стивънс

08:51 | 25.11.17 г. 7

Кога за последен етап някоя страна се е сгромолясала под непоносимата тежест на просперитета си? За някои германските коалиционни разговори вървяха по ръба на самодоволството и снизхождението. На други места европейските политици се борят да балансират бюджетите си, намалявайки разходите за образование и ограничавайки пенсиите. Ангела Меркел и евентуалните ѝ коалиционни партньори прекараха един безполезен месец да спорят как да споделят богатите глезотии на икономическия успех, коментира редакторът на Financial Times Филип Стивънс, в момента сътрудник в Robert Bosch Academy в Берлин.

Ако вярвате на заглавията, провалът на християндемократите (CDU) на канцлера и баварската им посестрима християнсоциалистите (CSU) да постигнат сделка с икономически либералните Свободни демократи и левите Зелени вкара страната в криза. Никой не е казал това на заможните коледни купувачи, обикалящи из магазините в Берлин. Заплатите са високи, безработицата е ниска, а правителството е пълно с пари. Криза, питат германците, каква криза?

Страната се обърна навътре и надясно. Политиката на изобилието може би е накарала по-ранното поколение на следвоенни политици да вдигнат поглед към бъдещото на Европа. Но това не важи и сега. Това, което се усеща в момента, е очевидно раздразнение от проблемите на по-малко успешните партньори на Германия в еврозоната. Ако те искат да успеят, те би трябвало щастливо да се държат по-скоро като, ами, Германия.

Какво каза наскоро Меркел за поемането на факлата от либерално-демократичните ценности и обединяването на усилия с френския президент Еманюел Макрон, за да дадат тласък на каузата за европейска интеграция? По думите на участниците в преговорите канцлерът сега изповядва безразличие в тази насока. Коалиционно споразумение може да не казва нищо, за да обиди директно Макрон. Но от друга страна няма нужда да поема и ангажименти.

Провалът на преговорите шокира политическото статукво в Берлин. Сделка ще има, съгласяваха се всички преди, защото алтернативите за правителство на малцинството или други избори са немислими. Вотът за Brexit във Великобритания, Доналд Тръмп в САЩ, дори успехът на местната Алтернатива за Германия на изборите през септември – все неща, които би трябвало да ни научат, че политиката вече не се играе по старите правила.

Може да се наложи Германия да свикне с една нова динамика, пише Стивънс. Получавайки почти 13% от вота, Алтернатива за Германия промени изчисленията в традиционното създаване на коалиции. Ако добавим резултата ѝ към 9-те процента на бившата комунистическа партия Die Linke, ето че над една пета от местата в Бундестага сега са заети от депутати встрани от политическото статукво. Комбинациите за работещи коалиции съответно също намаляха.

Политическите изчисления на част от Свободните демократи, а не несъвместимите политически сблъсъци с християндемократите и Зелените, разрушиха надеждите на Меркел за т.нар. коалиция Ямайка. Имаше истински различия – върху имиграционния контрол, климатичните промени, Европа и данъците и бюджета – но комбинацията от компромиси и празни приказки дори не успя да затвори различията между Зелените и християнсоциалистите.

Преговарящите имаха повече пари за харчене, отколкото се нуждаят. Публично те признаха, че нарастващите излишъци от федералния резерв ще дадат на новото правителство „зестра“ от 30 млрд. евро за намаляване на данъците и/или за увеличаване на разходите през първата година. Според вътрешен източник истинската сума е по-скоро около 60 млрд. евро. Политиците си траят, защото би било смущаващо да признаят подобни богатства, докато в същото време съседите на Германия се борят със строги икономии.

Решението на Свободните демократи да провалят разговорите се дължи по-скоро на политическо позициониране отколкото на аргументите за данъците и бюджета. Партията все още не се е възстановила от травмите от последната си коалиция с Меркел, заради която отпаднаха от Бундестага на следващите избори.

Младият ѝ лидер Кристиан Линднер реши, че този път партията трябва да заеме националистическа позиция. Той застана твърдо срещу плановете на Макрон за еврозоната и засили позицията си по миграцията. Някои в Берлин си спомнят как Свободните демократи започват дейност като дом на десните националисти. Линднер, казват те, се надява да привлече подкрепа от Алтернатива за Германия, завръщайки партията към корените ѝ.

От своя страна Меркел е сломена, но не е вън от играта. Недоволните в партията ѝ нямат алтернативен кандидат. Анализаторите, които бяха сигурни в коалицията Ямайка, сега са също толкова сигурни, че ще бъде принудена да свика нови избори. А те може отново да отидат в погрешната посока. След опустошителното поражение през септември, когато постигнаха най-лошия си резултат в историята, социалдемократите отказаха да се присъединят към друга широка коалиция. Но дали биха предпочели втори избори? Канцлерът казва, че не иска да води правителство на малцинството. Но и тя може да промени мнението си.

Германия не иска да вреди на сегашното си богатство, завършва Стивънс. Меркел изглежда като политик, който се е изчерпал на идеи и енергия. Не е ясно дали хората са особено притеснени.

„Това бе правилното нещо“, настоява тя за решението си през 2015 г. да отвори границите на Германия за наплива от сирийски бежанци. Но последва и възражението ѝ: „Обещавам никога да не правя това отново“. А това противоречие предлага справедливо описание на политическите настроения в страната.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:33 | 13.09.22 г.
fallback
Още от Европа виж още