Външните министри на ЕС стартираха срещата си без обща позиция по Западните Балкани

Външните министри на Европейския съюз (ЕС) не заявиха единна позиция в четвъртък по предложението на Европейската комисия (ЕК) за разширяване на съюза със страните от Западните Балкани, съобщава Ройтерс.

Преди неформалната среща в София министрите от ЕС обсъдиха за пръв път плана на Комисията, който очертава 2025 г. като цел за присъединяване на Сърбия и Черна гора в блока.

Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че е „много разочарован“ от тази цел, допълвайки, че първите две страни от общо шестте кандидати от Западните Балкани трябва да бъдат приети още през 2022 г.

„Мисля, че 2025 г. е много късно и че заслужават много по-бърз път към интеграция“, заяви той пред репортери, като подчерта, че влизането в ЕС ще помогне за успокояването на напрежението между съседните страни в региона.

Полша, Италия и Австрия са сред страните, които подкрепят активизиране на усилията за отваряне на ЕС към региона, който отчита нарастващо влияние от страна на Русия и Китай.

„Кой ще бъде пръв в Белград – Китай или ЕС? С това трябва да се преборим, тъй като това е непосредствено съседство“, каза австрийският външен министър Карин Кнайсл пред репортери.

Германия обаче, водещата сила на ЕС, никак не е склонна на подобни избързвания, посочвайки проблемите с върховенството на закона в по-новите страни членки на ЕС – от Румъния и България до Полша и Унгария.

Според словенския външен министър Карл Ерявец дори 2025 г. „не е реалистична“. Според него страните от Западните Балкани се нуждаят от повече време, за да уредят споровете си и да изпълнят критериите за членство в ЕС.

Френският им колега Жан-Ив льо Дриан също бе предпазлив в изказването си. „Ясно е, че има условия и че тези условия са изискващи“, коментира той.