Търговската война създава проблеми на най-големия държавен фонд в света

Държавният инвестиционен фонд на Норвегия, който управлява активи за 1 тлн. долара, е постигнал възвръщаемост от 20 млрд. долара през второто тримесечие, като е изтрил загубите от началото на годината, въпреки че е изправен пред нарастващи предизвикателства пред глобалния си инвестиционен модел, съобщава Bloomberg.

Подкрепен от ралито на американските пазари и на книжата на петролните и газовите компании, най-големият държавен инвестиционен фонд в света е постигнал възвръщаемост от 1,8% през второто тримесечие или 167 млрд. крони (20 млрд. долара). Общият обем на притежаваните от него акции е нараснал с 1,7%, докато при облигациите не е отчетена промяна, а имотите са донесли възвръщаемост от 1,9%.

Фондът, който инвестира петролното богатство на Норвегия в чужбина, се стреми да извлече полза от глобализацията и растежа, който тя стимулира. Но сега тази философия е подложена на изпитание от налагането на мита от американския президент Доналд Тръмп на ключови търговски партньори в света. Държавният инвестиционен фонд на Норвегия, който притежава около 1,4% от глобалните акции, се придържа стриктно и към индексите, което затруднява маневрирането му при сътресения в световен мащаб.

„Перспективите за повишаване на търговските бариери заемат предно място в дневния ред на всички и разбира се, на дългосрочен глобален инвеститор като фонда“, каза на пресконференция неговият заместник-главен изпълнителен директор Тронд Гранде. „Може да се каже, че повишаването на търговските бариери, или дори търговските войни, няма да бъдат от полза за фонда като дългосрочен глобален инвеститор“, допълва той.

Фондът е загубил 5,7% от акциите си на нововъзникващите пазари и 4% от китайските си акции. Най-големият сектор, който е стимулирал възвръщаемостта му, са били книжата на петролни и газови компании. Най-слабо са се представили книжата на финансовите компании, следвани от Banco Santander.

Към края на тримесечието активите на фонда са се състоели от 66,8% акции, 30,6% облигации и 2,6% имоти. Възвръщаемостта е била с 0,2% под бенчмарковия индекс.

Фондовите борси си възвърнаха част от изгубената инерция през тримесечието, след като отбелязаха спад в началото на годината на фона на повишаването на волатилността. Фондът е насочил вниманието си предимно към Европа, като пропуска някои от най-големите печалби, породени от намаляването на данъците на американския пазар.

Въпреки това той е основен акционер в американски технологични гиганти. Към края на тримесечието фондът е притежавал най-много акции в Apple, Amazon и Microsoft. По отношение на облигациите той е притежавал най-много американски държавни ценни книжа, следвани от японските и германските държавни ценни книжа.

Освен това фондът е напът да увеличи дела на акциите в портфолиото си на 70% след одобрението на плана миналата година. Остатъкът е съсредоточен в облигации. Той може също така да влага максимум 7% от инвестициите си в имоти.

Подложено на натиск от отрицателните лихвени проценти в последните няколко години, правителството неотдавна намали целта си за очаквана реална възвръщаемост на 3 спрямо 4%. Спадът на цената на суровия петрол през 2016 г. принуди правителството за първи път да изтегли средства, но той вече приключи. Подкрепено от възстановяването на цените на петрола и растящите приходи от нефт, правителството направи през юни първия си депозит във фонда от близо три години.

Изтеглените средства от него са намалели на 2 млрд. крони през второто тримесечие, след като фондът получи първия си депозит от 2015 г.