Наистина е изкуство да можеш да обясниш необяснимото. И германският канцлер Ангела Меркел го владее изящно. Но дали тогава говорим за управление, или просто за лавиране?
Все още помним думите ѝ от онзи ден по казуса с Маасен („Съжалявам много“).Сега идва подобно изказване и за провала на дългогодишния й приближен Фолкер Каудер да бъде преизбран за председател на парламентарната група на блока Християндемократически съюз/Християнсоцеален съюз (ХДС/ХСС) след 13 години на власт. Неговият приемник ще бъде Ралф Бринкхаус, един от досегашните заместник-председатели на групата на консервативния блок в Бундестага.
„Часът на демокрацията“, каза лаконично Меркел. Сега тя, която проведе гореща кампания в подкрепа на Каудер („така че да имам стабилна основа"), ще търси подкрепа днес в разговор с Бринкхаус.
В затворен кръг Меркел постоянно повтаря, че през 2017 г. се е кандидатирала отново за канцлер единствено поради загрижеността си за разединеното общество и за разнебитения ЕС. Година по-късно става ясно, че тя не е постигнала никакъв напредък по тези два кръга от проблеми. Европа издига на власт популисти, все повече затъва в националистически кризи, извива ръцете на правовата държава, а в Германия недоволните, екстремистите, враговете на демокрацията и вътрешните противници на канцлера намират общ знаменател: Меркел е виновна.
Часът на демокрацията ли? Така е. Но демокрация значи и управление до време, а не за вечни времена.
00:18 | 14.09.22 г.