В еврозоната се завръща една позабравена политика на дългосрочно таргетиране или намаление на лихвите чрез отпускане на ново евтино финансиране, за да се поддържат дългосрочните лихви на по-ниски нива. Решението на Европейската централна банка от миналата седмица показва, че инструментариумът в Европа е малко по-ограничен. Това коментира Петко Вълков, финансист, директор "Частно банкиране" Fibank, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
"Имаше очаквания за прекратяване или ограничаване на политиката на печатане на пари, както и на постепенно повишение на лихвите, които към момента се намират на отрицателни нива от 0,4%. В същото време Европейската централна банка също намали прогнозите си за ръст през 2019 г. и трябваше да потърси механизъм за въвеждане на нов стимул на пазара, преди да "изпусне юздите". Пазарите не отчетоха силна изненада", коментира гостът.
Очевидно е, че ново понижение на лихвите е трудно постижимо на фона на това, че те така или иначе са отрицателни, посочи Петко Вълков. Политика на изкупуване на активи също изглеждаше малко вероятна, особено на фона на това, че вчера те я прекратиха, допълни той.
"През 2021 г. ще видим повишение на лихвите. Пазарите са динамични. Ако действията на ЕЦБ в Европа доведат до известно стимулиране на европейската икономика и поява на инфлация, може към края на годината да се променят тези прогнози и да видим постепенно увеличение на лихвите от 2020 г.", смята експертът.
На мнение съм, че най-лошото в Южна Европа отдавна приключи и смятам, че текат оздравителни процеси; банките увеличават капитала си, подчерта гостът по темата за кризата в събираемите дългове, лошите активи. "Най-големите сътресения в Deutsche Bank отминаха. Обсъжда се стратегия по отношение на бъдещето на банката", поясни той.
Целия разговор вижте във видеото
08:39 | 14.09.22 г.