Криза в Италия - не дали, а кога

Всички знаем, че следващата криза в Италия идва, въпросът е просто кога ще се случи. Бюджетният дефицит на страната се изплъзва от контрол, а в един момент Брюксел ще трябва да вземе отношение по все по-вероятното нарушаване на фискалните правила (въпреки че Европейският съюз си затваря очите заради предстоящите следващия месец избори за Европейски парламент). Фондовият пазар започва да се пробужда за риска, пише Bloomberg.

Шансът Италия да постигне някога първоначалната си цел за бюджетен дефицит от 2,04% за 2019 г., която вече беше ревизирана на 2,4%, винаги е бил илюзорен. Но в момент, когато икономиката затъва в рецесия, новите данни също изглеждат притеснителни. Разминаването може да е твърде голямо, за да бъде заметено под килима от Европейската комисия.

Не само дефицитът за годината се насочва в погрешната посока. Цялостното съотношение между дълг и брутен вътрешен продукт (което в момента е 130%) също може да нарасне. Италия вече е най-зле представящата се страна в еврозоната след Гърция и влошаване на положението ще предизвика сериозно недоволство в Брюксел. Страната е най-големият длъжник в региона с дълг на стойност над 1,6 трлн. евро (1,8 трлн. долара). Тя наистина е твърде голяма, за да се провали.

Индустриалните поръчки в Италия са намалели с 2,7% през март и е малко вероятно скоро да се възстановят. Правителството понижи прогнозата си за растеж за тази година до едва 0,2%, което е по-близо до предвижданията на много независими анализатори. Дори и той обаче изглежда твърде оптимистичен. Не е чудно, че представители на Европейската централна банка се питат дали икономиката на еврозоната може да постигне растеж през второто полугодие.

Главният икономист на Италианската централна банка казва, че бюджетният дефицит на страната през 2020 г. ще нарасне до 3,4%, надминавайки лимита в ЕС, ако не бъде повишен данъкът върху добавената стойност. Но когато финансовият министър Джовани Триа направи сходни коментари за плачевното състояние на финансите на Рим, той бързо беше натикан в ъгъла от популистките ръководители на страната. Това състояние на отрицание от страна на коалицията между Лига и „Пет звезди“ няма да доведе до нищо добро. Правителството ще трябва да възприеме по-убедителен подход към финансите си след евроизборите, ако иска да предотврати нова разпродажба на държавни ценни книжа.

Пазарите едва сега започват да обръщат внимание. 10-годишните италиански държавни ценни книжа са много популярни тази година, но доходността от тях нарасна миналата седмица. В интерес на истината обаче те са доста под висините, които достигнаха миналата година след избухването на политическата криза в страната. Не сме се върнали на територията на извънредното положение. Въпреки това инвеститорите започват да се готвят за неизбежно повторение на бюджетния спор между Брюксел и Рим от миналата година, който тласна доходността по 10-годишните италиански държавни ценни книжа над 3,5%. Някои банки като Citigroup призовават за предпазливост.

Макар да изглежда далечно, Moody’s Investors Service трябва да ревизира кредитния рейтинг Baa3 на Италия през септември. Ако рейтинговата агенция го намали до „боклук“, последиците ще бъдат огромни. Това ще попречи на много фондове за инвестиции в държавни ценни книжа да държат италиански дълг.

Има причина за по-голямата възвръщаемост от италиански дългови ценни книжа спрямо другите основни страни в Европа. С увеличаването на риска расте и спредът.