Европа се нуждае от по-умна фискална дисциплина

Решението на Европейския съюз (ЕС) да дисциплинира Италия заради прекомерните ѝ задължения повдига един леко неудобен въпрос: какъв смисъл има от правила, които нямат тежест, срещу член на блока, който престъпва правилата?

Отговорът е: ами не много.

Четвъртата по големина икономика в ЕС не просто не можа да спази бюджетните правила на съюза, нейното популистко правителство открито и многократно ги пренебрегва. ЕС се опита с по-мек тон миналата година, но след това размаха пръст. Сега Европейската комисия (ЕК) дава най-строгата си присъда, посочва Bloomberg в редакционен коментар.

Нейното решение от миналата седмица може да доведе до първоначална глоба от до 3,5 млрд. евро (4 млрд. долара) и по-строг надзор върху фискалната политика на Рим. Ако обаче Италия продължи да престъпва правилата, тя може да се сдобие с глоба до 0,5% от брутния си вътрешен продукт, да загуби кредитиране от Европейската инвестиционна банка и нейните планове за издаване на нов дълг да станат обект на мониторинг.

Без съмнение Италия се нуждае от нов фискален курс – не за да угоди на Брюксел, а в неин собствен интерес. Досега Италия нямаше проблеми с това да намира купувачи на своя дълг, но нейната история на разточителни харчове, недостатъчно намаляване на дълга и липса на икономически реформи може да променят това и то за много кратко време.

Но италианските коалиционни партньори – крайнодясната „Лига“ и антисистемното движение „Пет звезди“, изглежда не се притесняват. Те все още имат намерение да укрепват подкрепата си с популистки обещания за отпускане на още средства. Премиерът Джузепе Конте, който се опитва да балансира между двете политически сили, заплаши в понеделник да подаде оставка, ако това не се промени.

ЕС има основателен интерес да предпази Италия от опитите ѝ да се самонарани, тъй като вредата може да не остане само в рамките на една държава. Но сегашният поход на Брюксел по отношение на фискалния контрол е в услуга на популистите. Лидерът на „Лига“ Матео Салвини направи политическа кариера от нарушаването на правилата.

Спазването на валидно за целия блок обещание за поддържане на дълг и дефицит има смисъл в един паричен съюз, където една фискална криза е вероятно да доведе до натиск за провеждането на спасителна програма. Но правилата трябва да бъдат добре измислени, последователно изпълнявани и представени на гражданите при условия, които те могат да разберат и да подкрепят.

На практика обаче системата е едновременно извънредно строга (особено при спадове) и хаотично прилагана. На избирателите може да им се прости, че смятат налаганата им система за безпринципна и непрозрачна.

Със сигурност италианското правителство трябва да започне да се държи по-отговорно. Но ЕС също така трябва да бъде по-изкусен и последователен укротител. В момента обаче има малко признаци и за двете.