Италия се превърна в болния човек на Европа

Италия продължава да бъдe бомба със закъснител. Третата по големина икономика в еврозоната отново e в политическа криза след като министър-председателят Джузепе Конте подаде оставка след седмици неразбирателства между партиите в управляващата коалиция. По този начин отново се наблюдава отлагането на ключови решения по належащите проблеми в страната, които тормозят италианската икономика от десетилетия. Но какво всъщност превръща Италия в сериозна заплаха за стабилността не само на единната валута, но и на целия ЕС, пита Павел Ковачев от Института за пазарна икономика.

Проблемът с публичния дълг

Италия продължава да изпитва сериозни затруднения с публичния си дълг, който през 2018 г.  надвишава 2,3 трилиона евро (132,4% от БВП). Въпреки че в относителен размер дългът на Италия не е най-големият в еврозоната (първи е този на Гърция), в абсолютни стойности двете страни са  трудно сравними. Докато публичният дълг на Гърция се очаква да достигне около 3,3% от целия публичен дълг на еврозоната към края на 2019 г., то прогнозата за дълга на Италия е да достигне около 23%, сочат данни на Европейската комисия.

Фундаменталната причина зад огромния размер на публичните задължения в Италия може да се търси основно в лошо управление на публичните финанси. През 80-те години на 20-и век бюджетният дефицит в страната е средно около 10,7% от БВП, което естествено води до нарастване на публичния дълг. До този момент част от финансирането идва от Италианската централна банка, част от Министерството на финансите на страната до 1981 г., която изкупува непласираните на пазара държавни ценни книжа. „Разводът“ на двете институции обаче създава недостиг на финансиране, тъй като централната банка преустановява практиката си на директно финансиране на публичния дълг, което естествено води и до по-неблагоприятни условия по финансирането на бюджетния дефицит, включително ръст на дълговите плащания.