ЕК прогнозира забавяне на икономическия растеж в България

Икономическият растеж в България ще се забави, оставайки близо до възможностите си. Това се посочва в есенната икономическа прогноза на Европейската комисия.

Според очакванията европейската тенденция за слабо търсене в чужбина, компенсирано от местното потребление, ще е валидно и за нашата страна. Износът се очаква да отбележи скромен ръст, в унисон с очакванията за външно търсене.

Инфлацията на свой ред се очаква да се забави заради отслабването на някои временни фактори и продължаващото поевтиняване на цените на петрола. Въпреки това очакванията са за запазване на бюджетния излишък и продължаване на тренда за намаляване на публичния дълг.

Умерен ръст на БВП

След като страната отчете реален ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от малко над 3% през 2018 г., динамиката остава силна и през първата половина на 2019 г. На тримесечна основа растежът на икономиката у нас е съответно 1,1% и 0,9% за първото и второто тримесечие на годината. Основен двигател е частното потребление, благодарение на повишаването на заплатите и ниската безработица.

Ръстът на реалния БВП се очаква да достигне 3,6% за цялата 2019 г. (при очаквани 3,3% в лятната прогноза), след което да се върне до 3% през 2020 г. и до 2,9% през 2021 г.

Колкото до общите инвестиции, през тази година прогнозата е за скромно увеличение, но те трябва да наберат по-осезаема инерция през 2020 г. и 2021 г., но въпреки това тя ще остане умерена. Основна причина за това са нарастващата икономическа несигурност в чужбина и влошаването на прогнозите за растеж.

ек

Инфлацията се очаква да достигне 2,4% през 2019 г.

Основната инфлация през 2019 г. се прогнозира да достигне 2,4% - без промяна спрямо лятната прогноза на ЕК.

Динамиката на цените остава волатилна и през тази година – най-голямо ускорение инфлацията имаше през април (3,1%), а най-слабо – през септември (1,6%). Тук основно влияние оказват цените на храните, повлияни от по-лошата селскостопанска реколта от 2018 г. и африканската чума по свинете от лятото на 2019 г. Ускорението на цените в енергийния сектор на свой ред се повлия най-значимо от поскъпването на електроенергията към средата на годината и поевтиняването на петрола от началото на втората половина на 2019 г.

Заради постепенното отслабване на временните фактори при ценообразуването и продължаващата тенденция за поевтиняване на петрола инфлацията се очаква да се забави до 1,6% през 2020 г. и да се засили отново до 2,1% през 2021 г.

По отношение на безработицата прогнозите са за продължаващ спад до 4,4% през тази година спрямо 5,2% през 2018 г., като се очаква да спадне още повече през 2020 г. и 2021 г. Очакванията на ЕК за реалните възнаграждения са за силен ръст през 2019 г. заради исторически ниската безработица и планираните увеличения на заплатите в публичния сектор.

Устойчив бюджетен излишък

Според есенната прогноза на ЕК общият бюджетен излишък на страната се очаква да бъде 1,1% от БВП през 2019 г., което е по-малко от стойностите през 2018 г. Приходите ще нараснат още през тази година, но въпреки това разходите на правителството изглежда успяват да се увеличават с по-бързи темпове.

Това се дължи основно на увеличаване на разходите по някои определени пера като заплати и социални плащания, както и заради очакваното ускорение на публичните инвестиции.

Икономическият ръст в Европа се очаква да продължи

В есенната си прогноза ЕК залага на продължаващ икономически ръст и през следващите две години. Пазарът на труда остава стабилен, а безработицата продължава да спада. Въпреки това от Комисията предупреждават, че външната среда става все по-малко предразполагаща, а глобалната несигурност продължава да расте. Това се усеща особено силно в промишлеността, чийто сектор преживява някои структурни промени.

В резултат европейската икономика се е насочила към един по-продължителен период на сподавен икономически растеж и потисната инфлация.

БВП на еврозоната се очаква да достигне 1,1% през 2019 г. и 1,2% през следващите две години. В сравнение с лятната икономическа прогноза растежът е понижен с 0,1 пр. пункта за тази и с 0,2 пр. п. за 2020 г.

За ЕС като цяло очакванията са за ускорение на растежа до 1,4% през тази и следващите две години. Прогнозите за 2020 г. също са понижени спрямо лятото, когато бяха за 1,6%.

Според вицепрезидента на ЕК по въпросите на еврото Валдис Домбровскис досега европейската икономика показа устойчивост на фона на не толкова предразполагащата външна среда. „Въпреки това може да сме изправени пред трудности: период на засилена несигурност, свързана с търговските конфликти, нарастващо геополитическо напрежение, задържащата се слабост на промишления сектор и Brexit”, посочва той, цитиран от ЕК.