ЕК стартира обществена консултация за регулация на чуждестранните субсидии

Европейската комисия (ЕК) стартира обществена консултация за чуждестранните субсидии, за да подготви законодателни предложения в тази област, съобщават от пресслужбата на ЕК.

Мнения ще се събират до 23 септември т.г., след което Комисията ще излезе със законодателни предложения.

Субсидиите, предоставени от правителствата на държави извън Европейския съюз (ЕС) на дружества в ЕС, изглежда имат все по-голямо отрицателно въздействие върху конкуренцията на единния пазар, но попадат извън контрола на държавната помощ на ЕС, посочват от Комисията.

Налице е растящ брой случаи, в които чуждестранни субсидии изглежда са улеснили придобиването на дружества от ЕС или са деформирали инвестиционните решения, пазарните операции или политиките на ценообразуване на своите бенефициери, или пък са изкривили търгове за обществени поръчки в ущърб на несубсидираните дружества, подчертават от ЕК.

Съществуващите правила за търговска защита се отнасят само за износа на стоки от трети държави и по този начин не се отнасят до всички нарушения, причинени от чуждестранни субсидии, отпускани от държави извън ЕС. Когато чуждестранните субсидии са или под формата на финансови потоци, улесняващи придобиването на дружества от ЕС, или подкрепят пряко дейността на дружество в ЕС, или пък подпомагат участието в търгове за обществени поръчки, се оказва, че съществуват празноти в регулирането. В тази връзка ЕК предлага решения и призовава за нови инструменти за преодоляване на този регулаторен пропуск.

ЕК иска да приеме механизъм за предварителен преглед, за да се провери дали има чуждестранна субсидия, която може да изкриви вътрешния пазар. Ако в края на предварителния преглед няма притеснения за такова изкривяване, компетентните надзорни органи ще приключват случаите. Ако обаче има доказателства, които показват, че чуждестранна субсидия може да наруши правилното функциониране на вътрешния пазар, ще последва задълбочено разследване, след което да има възможност за налагане на коригиращи мерки.

Има ограничена информация за действителния размер на отпуснатите чуждестранни субсидии. Това се дължи главно на липсата на прозрачност и ниско съответствие със задължението за нотифициране на субсидии съгласно Споразумението за субсидии и изравнителни мерки. Някои доклади на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват обаче, че намесата на правителствата е широко разпространена в определени сектори.

ЕК подчертава, че икономиката на ЕС е отворена за чуждестранни инвестиции. През 2016 г. 3% от европейските компании са били собственост или контролирани от инвеститори извън ЕС, представляващи 35% от общите активи и около 16 милиона работни места. Наблюдава се ръст на инвестициите от трети страни, които не са традиционни инвеститори в ЕС, каквито са Канада или САЩ например.

Увеличават се и инвестициите в ЕС от държавни предприятия от трети страни, както и от офшорни инвеститори.

По-голямата отвореност към чуждите инвестиции и произхода им дава възможности на икономиката на ЕС, но и с повишени рискове, като например субсидиране, което подкопава онкурентоспособността и равнопоставеността на пазара на ЕС. Загрижеността за субсидирането може също да се засили, когато публичните предприятия не са подчинени на същите правила като частните предприятия и когато финансовите отношения между държавата и нейните предприятия не са прозрачни.

Предприятията могат да получават субсидии за насърчаване на съществуващите си дейности в ЕС. Чуждестранните държави могат да дават субсидии (например безвъзмездни средства) или да предоставят по-евтино финансиране на предприятие в ЕС (например филиал, разположен в ЕС), да финансират компания майка, разположена извън ЕС (например корпоративните данъчни режими, предоставящи селективни стимули), която от своя страна финансира дъщерното дружество, разположено в ЕС, чрез вътрешногрупови транзакции.

Предприятие в ЕС може също така да получава финансиране при преференциални условия от чуждестранни банки директно по указание на чужди държави. Освен това, трети страни могат да имат споразумения за сътрудничество с местните власти на ЕС или банките за развитие на ЕС и по този начин могат да насочват чуждестранни субсидии чрез тези органи или банки към предприятия в ЕС.

В някои случаи чуждестранните субсидии се отпускат с изричната цел да се даде възможност на компаниите да подават оферти за обществени поръчки на цени, които са под пазарната или дори под себестойността в ущърб на конкуренцията.

Субсидиите също могат да улеснят агресивното поведение на пазара. Подобно поведение, което не е обусловено от нормални търговски съображения, може да се ръководи от стратегически цели, за да се укрепи на стратегически важни пазари или региони или да се получи привилегирован достъп до критична и основна инфраструктура.

Органите, които не са членки на ЕС, могат да се стремят да управляват придобиванията, като предлагат преференциално финансиране, гаранции за заеми и други средства за намаляване на капиталовите разходи. Такива мерки могат пряко да са насочени към подпомагане на външните инвестиции на предприятия чрез предоставяне на специални данъчни отстъпки или финансиране от инвестиционни фондове или посредници, подкрепяни от държавата.