Натискът над Меркел да се откаже от "Северен поток 2" се засилва

Канцлерът Ангела Меркел е под натиск от страна на собствената си партия да се откаже от подкрепата за спорен газопровод с Русия, след като разследването на отравянето на руския опозиционер Алексей Навални сочи към Кремъл, пише Bloomberg.

Норберт Рьотген, ръководител на комисията по външни работи на германския парламент и кандидат за ръководител на Християндемократическата партия на Меркел, заяви, че газопроводът „Северен поток 2“ трябва да бъде спрян, тъй като завършването му би възнаградило президента на Русия Владимир Путин.

„След отравянето на Навални се нуждаем от силен европейски отговор, който Путин разбира: ЕС трябва съвместно да реши да спре „Северен поток 2“, писа той в Twitter. По думите му „дипломатическите ритуали вече не са достатъчни“.

В редакционна статия Bild - най-големият ежедневник в Германия, призовава Меркел да „спре тръбата на Путин“, като казва, че бездействието ще означава финансиране на следващата атака на Кремъл.

Меркел заяви, че тестовете показват "недвусмислено", че Навални е бил отровен с невропаралитичното вещество Новичок. Тя призова руското правителство да даде отговори. Веществото е използвано при опита за убийство на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му на британска земя през март 2018 г., което доведе до съгласувано експулсиране на 150 руски дипломати.

Меркел планира да се консултира със съюзниците от Европейския съюз и НАТО, за да формулира отговор през следващите дни. Тя не даде повее детайли.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че "няма основание" руската държава да бъде обвинявана по случая. Той допълва, че Москва все още чака обяснение от Берлин относно заключението си, че Навални е бил отровен. Той каза, че няма причина за нови санкции и отхвърли призивите за спиране на „Северен поток 2“ като „емоционални изявления, които не се основават на конкретни факти“.

Александър Добринд, заместник-лидер на групата и член на баварския клон на блока на Меркел, поиска нови санкции на ЕС срещу Русия. Ще трябва да има „общ европейски отговор на това дело“, заяви депутатът на брифинг в сряда. Той смята, че са необходими и „неудобни и сериозни“ дискусии между руското и германското правителство.

Преди специална германска лаборатория на въоръжените сили да потвърди отравянето на Навални с Новичок, канцлерът Ангела Меркел отдели статуса на газопровода „Северен поток 2“ от атаката срещу критика на Путин. Проектът е съвместно руско-европейско икономическо начинание и свързването му със случая Навални "не е подходящо", каза тя миналата седмица.

Консорциумът „Северен поток 2“ се ръководи от руския държавен газов гигант „Газпром“. Групата, която включва подразделението на BASF SE Wintershall DEA и австрийската OMV AG, планира да инвестира общо 9,5 млрд. евро в тръбопровода, който е почти готов.

Връзката би удвоила обема на газа, който Русия може да изпрати през Балтийско море до Европа, помагайки на Германия да осигури сравнително евтини доставки на синьо гориво на фона на спадащите европейски обеми на производство.

Дори преди отравянето на Навални да ескалира напрежението с Русия, проектът беше в неизвестност на фона на подновените усилия на американските сенатори да торпилират завършването му. „Някои проекти могат да бъдат блокирани“, коментира Андрей Кортунов, директор на създадения от Кремъл Руски съвет по международни отношения. „Не е вероятно поради размера на инвестираните пари, но Меркел може да спре да подкрепя Северен поток 2“, допълва той.

Операторът на тръбопровода заяви, че търси решения за полагане на останалите 6% от тръбата, но отказва да коментира политическите дебати около проекта.

Ралф Бринкхаус, ръководител на парламентарната група на блока на Меркел, изрази съмнения дали сега ще бъде възможно да се продължи със "Северен поток 2". „Ще трябва да видим през следващите няколко дни какви отговори ще получим и какви дискусии ще се проведат“, посочва той.

Наред с дебата за политическата реакция, Германия се тревожи и за дългосрочните си енергийни доставки. Икономическият министър Петер Алтмайер поставя под въпрос как страната ще подхранва икономиката си без руски газ, особено след като се откаже от въглищата и ядрената енергетика.