Как ваксинният национализъм изправя света пред нови кризи?

Напълно реален е проблемът с ваксинния национализъм, при който всички държави поставят своите интереси на първо място и не предприемат единен и координиран подход за справяне с пандемията. Без подобно сътрудничество вероятно ще продължим да се борим с тази криза още по-дълго време. Това заяви Марко Хефнър, старши икономист в RAND Europe, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.

"Стартът на националните програми за ваксинация в редица държави е страхотна новина, но все още има и много страни, които не са се докоснали до крайно необходимите медикаменти. Отчасти това се дължи на забавянето на доставките, тъй като към този момент производството на основните фармацевтични компании не може да задоволи търсенето", посочи той. 

"Ако не бъдат координирани действията между държавите и всички други замесени по цялата верига на доставка, тогава някои от по-бедните държави ще получат достъп до ваксина не по-рано от 2024 година", посочва Марко Хефнър. 

Друг основен повод за притеснение и още една причина за своевременна международна ответна реакция, според госта, са бързо разпространяващите се нови щамове и мутации на вируса. 

"Новите варианти на Covid през последните седмици започват да се разпространяват изключително бързо и ако наличните към този момент ваксини се окажат в крайна сметка по-малко ефективни срещу вируса, то проблемите ще бъдат дългосрочни и ще засегнат дори и тези страни, които вече имунизират своето население".

Старши икономистът в RAND Europe увери, че светът е избегнал далеч по-лошия сценарий за реалност без ваксина, но по неговите думи сега е по-належащо от всякога да се увеличи производствения капацитет и усилията по разработване на нови и по възможност по-ефективни ваксини.

"В проучването ни изчислихме, че свят без ваксина би струвал на световната икономика всяка година около 3,5 трлн. долара. А по отношение на сценария, в рамките на който само САЩ, Индия, Китай и ЕС ваксинират своето население, това би свило световния БВП с около 1,4 трлн. долара", посочва той.

По думите на събеседника наличието на ваксина и имунизационна програма в една или малко на брой държави, т.нар. васкинен национализъм, не е решение на проблема, а просто отлагане на неизбежното поради новите мутации на коронавируса.

"Ако вирусът бъде пренебрегнат в световен мащаб, освен че ще продължи да се разпространява, той ще продължи и да мутира, редуцирайки ефективността на наличните медикаменти за неговото неутрализиране", смята Хефнър.

"Ваксинният национализъм и консервативната политика по споделяне на медикаментите с други страни не възникнаха случайно, тъй като политически лидери на тези държави са под огромен вътрешен натиск от самите общества, на които им омръзна да си седят вкъщи", коментира Марко Хефнър, но посочи, че никога не е твърде късно да се намери подходящ за всички колективен отговор срещу пандемията и да започне обмяна на опит със страни като Канада, която вече е ваксинирала огромна част от населението си.  

Целия разговор може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.