Според най-големия притежател на акции в света банките изместиха технологиите

Според най-големия притежател на листнати акции в света – Норвежкият суверенен фонд в размер на 1,3 трлн. долара, финансовите фирми са изместили технологичните компании като основен двигател на възвръщаемост.

„Във времето, и особено миналата година, бяха технологиите и зелените акции“, които движиха възвръщаемостта, коментира Тронд Гранде, заместник-главният изпълнителен директор на фонда. „Това, което виждаме през първото тримесечие, е малко по-различно“, като най-добрата възвръщаемост идва от финансовия и енергийния сектор.

По отношение на финансите „трябва да гледаме на това в контекста на увеличаващите се дългосрочни лихви“, което означава, че банките могат да „заемат при по-високи маржове“, коментира Гранде.

Финансовите акции представляват 14,6% от инвестициите на фонда. Според официалните регистри акциите на JPMorgan Chase & Co. са най-голямото банково притежание на фонда – в размер на 3,5 млрд. долара. Инвеститорът притежава грубо около 2,9 млрд. долара в книжа на Bank of America Corp. и 2,5 млрд. долара на UBS Group AG. Експозицията на фонда към финансовия сектор миналата година му е донесла загуба от почти 12 млрд. долара.

Увеличението на лихвените проценти, което според Гранде стои зад по-доброто представяне на финансовата индустрия, се появява на фона на спекулации за завръщането на инфлацията, подхранвани от рекордните пакети икономически стимули в САЩ и Европа.

На въпрос дали се тревожи за инфлацията мениджърът я определи като „призрак“. По думите му важният въпрос е връщането на инфлацията в каква степен може да се определи като „неочаквано и силно“.

„В дългосрочен план ценните книжа са клас активи, който осигурява известна защита спрямо инфлацията“, коментира Гранде.

Портфолиото от ценни книжа на фонда е имало възвръщаемост от 6,6% миналото тримесечие. При облигациите има загуба от 3,2%, а недвижимите имоти поскъпнаха с 1,4%. Възвръщаемостта като цяло е 4%. Също така увеличението на цените при суровините и петрола е довело до поскъпване на акциите в енергийното портфолио на фонда, каза още Гранде.

Но сега е важно „да сме готови за факта, че нещата могат да се обърнат и то да се обърнат бързо“, коментира той.

За да се приготви за бъдещето, фондът даде заявка, че иска да е световен лидер в устойчивото инвестиране. Това означава задълбочаване в клас активи, в който съвсем наскоро получи политическо одобрение да инвестира – инфраструктура на възобновяема енергия. След като фондът направи първите си покупки по-рано тази година, Гранде заяви, че не е възможно да предскаже колко скоро цялата сума от 14 млрд. долара, предвидена за този сегмент, ще бъде инвестирана.

„Тези активи обикновено пристигат в групи и не чак толкова често“, каза той.

Създаден през 90-те, за да инвестира приходите от петрол и газ, норвежкият фонд скочи в сегмента на възобновяемата инфраструктура за първи път по-рано тази година. Норвежкото правителство също така иска фондът да се раздели с инвестициите си в над 2000 компании от приблизително 9000 като част от предложение, което цели да гарантира, че той не е изложен на климатичен или социален риск, най-вече на възникващите пазари.