ЕС се споразумя за директивата за данъчна прозрачност на мултинационалните фирми

Представители на португалското председателство на Съвета на Европейския съюз (ЕС) са постигнали временно политическо споразумение с преговорния екип на Европейския парламент (ЕП) за предложената директива за разкриване на информация за данъка върху доходите от някои предприятия и клонове. Директивата е наричана още публично отчитане по държави (CBCR).

Съгласуваният текст изисква мултинационални предприятия или самостоятелни предприятия с общ консолидиран приход над 750 млн. евро през всяка от последните две последователни финансови години, независимо дали е със седалище в ЕС, или извън блока, да оповестяват публично данъчната информация за доходите във всяка държава членка, както и във всяка трета държава, изброена в специалния списък на ЕС с данъчните убежища, които не съдействат за подобряване на прозрачността, съобщават от Съвета.

Такова докладване се извършва чрез общ шаблон на ЕС и в машинно четими електронни формати.

Така Брюксел иска да принуди мултинационалните компании, които успяват да избегнат плащането на данъци, да разкрият какви са приходите им и какви данъци са платили в рамките на ЕС и в данъчните убежища, които активно ползват, за да намалят данъчната си сметка.

За да се избегне непропорционална административна тежест за участващите дружества и да се ограничи разкритата информация до това, което е абсолютно необходимо, за да се осигури ефективен обществен контрол, директивата предвижда пълен и окончателен списък на информацията, която трябва да бъде разкрита.

Отчитането ще се извърши в рамките на 12 месеца от датата на баланса на въпросната финансова година. Директивата определя условията, при които дадено дружество може да получи отлагане на оповестяването на определени елементи за максимум пет години.

Държавите от ЕС ще имат 18 месеца, за да транспонират директивата в националното си законодателство. Четири години след транспонирането на директивата Комисията ще направи анализ на прилагането ѝ.

Временно съгласуваният текст ще бъде представен на съответните органи на Съвета и на Европейския парламент за политическо одобрение. След това Съветът ще приеме позицията си на първо четене въз основа на договорения текст, а ЕП следва да одобри, че позицията на Съвета и директивата ще се считат за приети.

Директивата беше предложена от Европейската комисия (ЕК) през 2016 г. Това е част от усилията на ЕС за борба с избягване плащането на данъци, още повече, че блокът сега има нужда от средства, за да финансира мащабната си програма за възстановяване от пандемията.

Групата Oxfam разкритикува текстовете, защото много от данъчните убежища в света не са в списъка на ЕС с несъдействащи юрисдикции и следователно ще избегнат контрола, пише EurActiv.com. Според групата законодателството ще запази данъчната тайна за около три четвърти от държавите по света.

„Законодателите на ЕС предоставиха на мултинационалните корпорации много възможности да продължат да укриват данъци, като прехвърлят печалбите си към данъчни убежища извън ЕС, като Бермудските острови, Каймановите острови и Швейцария“, коментира данъчният експерт на Oxfam Киара Путатуро.

Тя казва, че текстовете изключват до 90% от мултинационалните компании заради изискването за оборота.

Някои членове на ЕП обаче казват, че това все пак е помогне да се направи по-справедлива данъчната система. „Тези мерки за данъчна прозрачност ще помогнат да се гарантира, че мултинационалните компании плащат справедливия си дял и могат да внесат известна честност в начина си на работа“, посочва евродепутатът от Зелените Ернест Уртасун от комисията по икономически и парични въпроси на Парламента.

Според мозъчния тръст Tax Justice Network страните от ЕС са отговорни за 36% от данъците, загубени в глобален мащаб поради злоупотреби с корпоративен данък, което струва на страните по света над 154 млрд. долара сяка година, тъй като печалбите се пренасочват към юрисдикции с ниски данъци като Ирландия, Люксембург и Нидерландия.