Половината българи се чувстват несигурни заради коронакризата

Почти половината българи се чувстват несигурни заради коронакризата, показват данни на Евробарометър, събрани в периода 16 март – 12 април по поръчка на Европейския парламент (ЕП).

Почти една четвърт от българското население чувства страх заради кризата, а една десета изпитва самота, сочат още данните. Средно в Европейския съюз (ЕС) несигурност изразяват 45% от населението, страх – малко над една пета, а самота – 16%.

Общо 48% от българите заявяват, че коронавирусът вече е повлиял на доходите им, спрямо 31% средно за ЕС. Още 32% от българите очакват пандемичната криза да повлияе негативно върху доходите им в бъдеще спрямо 26% в ЕС, а 18% не смятат, че кризата ще окаже влияние върху доходите им спрямо 42% в ЕС.

Болшинството от анкетираните българи – 58%, смятат, че икономическите щети от въведените ограничения в опит за овладяване разпространението от вируса са по-големи от ползите за здравето. 41% са на противоположното мнение. В ЕС е точно обратното – 58% вярват, че ползите за здравето са по-големи от икономическите щети, показват още резултатите.

Европейците са добре запознати с усилията на Европейския съюз за борба с пандемията от COVID-19 и нейните последици: осем на всеки десет европейци са чували, виждали или чели за мерки или действия, предприети от ЕС в отговор на пандемията, и почти половината от всички граждани (48%) знаят какви са тези мерки, показват данните от проучването.

Въпреки това високо ниво на информираност, средно само 48% от гражданите за ЕС твърдят, че са доволни от мерките, докато 50% не са. Делът на удовлетворените български респонденти от мерките е значително по-висок в сравнение със средния за Европа - 57%. Също така, само 44% от гражданите в ЕС са доволни от степента на вътрешна солидарност между държавите членки в борбата с пандемията, докато този процент за България е 52%.

Положителната нагласа спрямо ЕС остава на едно от най-високите си нива от над десетилетие. Почти всеки втори европейски гражданин (48%) има положителна нагласа за ЕС. В България този дял достига 56%, а 15% от българските респонденти - дял малко под средния за ЕС (17%), изразяват отрицателни нагласи.

Комбинацията от понякога критичното мнение на гражданите относно прилагането на конкретни мерки за справяне с кризата и дългосрочната положителна тенденция за основна подкрепа за ЕС също обяснява настоящия ясен призив за реформи в ЕС. Общо 70% от анкетираните европейци в проучването заявяват, че одобряват ЕС, но по-малко от една четвърт от европейците (23%) подкрепят ЕС „както е функционирал досега“ - спад с четири процентни пункта в сравнение с данните от ноември/декември 2020 г. Почти половината от анкетираните (47%) се обявяват „в полза на ЕС, но не за начина, по който е функционирал досега“.

Три четвърти от европейците искат ЕС да придобие повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от COVID-19, като за България делът им е още по-голям - 82%.

На въпроса какви трябва да бъдат приоритетите на ЕС при борбата с пандемията, европейците определят бързия достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички граждани на ЕС като най-важно условие (39%). Следва инвестирането на повече пари за разработване на лечения и ваксини (29%), създаването на европейска стратегия за справяне с кризите (28%) и разработването на европейска здравна политика (25%).

Приоритетите за българските респонденти са даване на възможност за страните от ЕС да подкрепят предприятията и работниците, засегнати от пандемията (35%), инвестиране на повече пари в икономиката за устойчиво и справедливо възстановяване във всички държави в ЕС (31%), създаване на европейска стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще (31%) и разработването на европейска здравна политика (27%).

Запитани конкретно за техните очаквания от ЕП, 49% от европейските граждани и 59% от българските респонденти заявяват, че искат членовете на ЕП да поставят общественото здравеопазване на първо място сред приоритетите на ЕС. Следващите по важност приоритети са мерките за подкрепа на икономиката и създаване на нови работни места (39% средно за ЕС, като делът за България е 55%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (39% за ЕС и 51% за България).

Действията срещу изменението на климата са от първостепенно значение за 34% от анкетираните в ЕС, като само 13% от българите са на такова мнение.