Вътрешните министри на 12 страни от ЕС искат Брюксел да финансира гранични огради

Вътрешните министри на 12 държави членки на Европейския съюз (ЕС) настояват блокът да финансира проекти за изграждането на стени по границите, които да спират мигрантите, влизащи от Беларус.

В писмо от 7 октомври (четвъртък) министрите са поискали от Европейската комисия (ЕК) да коригира правилата за влизане през външна граница, за да включи стени и огради в опциите за финансиране, пише онлайн изданието EUObserver.com.

„Физическите бариери изглеждат ефективна мярка за защита на границите, която обслужва интересите на целия ЕС, а не само на страните членки на първа линия“, посочва се в писмото, изпратено до вицепрезидента на ЕК Маргаритис Схинас и комисаря по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон.

„Тази легитимна мярка трябва да бъде допълнително и адекватно финансирана от бюджета на ЕС приоритетно“, допълват министрите.

Писмото е подписано от министрите на вътрешните работи на Австрия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Словакия.

Документът е изпратен точно в разгара на мигрантската криза по границите на страните от ЕС с Беларус. Мигранти предимно от Афганистан и Ирак пътуват до Минск и оттам пресичат границите с Латвия, Литва и Полша. Това доведе до загуба на човешки животи.

Около 4 хил. души са влезли в Литва, около 1400 - в Полша, а около 400 - в Латвия през последните няколко месеца. Трите страни обявиха извънредно положение в граничните си с Беларус региони и приеха и нови ограничения за молбите за убежище.

Вътрешните министри на ЕС ще се срещнат в петък, за да обсъдят миграционния натиск върху външните граници на блока.

Писмото се основава на предишни призиви към ЕК да промени т.нар. „Кодекс на шенгенските граници“ преди края на годината. В писмото се казва, че кодексът няма ясни правила, когато държавите от ЕС са изправени пред т.нар. „хибридна атака“, което означава война с невоенни средства или с „политическа инструментализация“ на мигрантите.

ЕК многократно е заявявала, че няма да финансира огради и стени по границите. Тя поддържа пакта за миграцията, който предложи, но чието съгласуване се сблъска с категоричното несъгласие на някои страни членки на ЕС да го приемат. Съгласуването на проекта със сигурност ще отнеме поне няколко години.

Том Снелс, заместник-началник в кабинета на Йохансон, също отбеляза в четвъртък, че граничните пунктове трябва да останат отворени дори при извънредни ситуации. „Дори полското правителство се съгласи в препоръката на съвета в контекста на Covid, че границите не могат да бъдат затворени напълно дори при глобална пандемия“, подчертава той.

Търсещите убежище са квалифицирани като "съществени" пътници, напомня Снелс.

Междувременно няколко членки на ЕС започнаха изпълнението на проекти за гранични стени. Някои стени са отдавна завършени.

През август литовската държавна гранична служба предложи изграждането на ограда от заварена телена мрежа за 150 млн. евро, висока 4 метра, по протежение на 500-километровата граница с Беларус. Литовският премиер Ингрида Шимонете заяви, че изграждането на проекта ще приключи до септември 2022 г.

Полша обяви 2,5-метрова стена по модел на построеното от Унгария съоръжение по границата със Сърбия през 2015 г. Гърция построи 40-километрова ограда по границата си с Турция заради опасенията за наплив на афганистански мигранти.