Брюксел и правителствата на ЕС влизат в спор заради шпионския софтуер Pegasus

Брюксел може и да засилва реториката си срещу шпионския софтуер, но правителствата на ЕС изглежда не се вълнуват особено.

На пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург във вторник евродепутати от целия политически спектър осъдиха увеличаващите се доказателства, че софтуерът Pegasus, разработен от NSO Group, е бил използван за шпиониране на политици, журналисти и активисти в блока. Журналисти разкриха през лятото на миналата година, че софтуерът вероятно се използва от правителствата по целия свят, за да следят опонентите им, пише Politico.eu.

Пламът на евродепутатите сега се разпространява и към други институции на ЕС: Европейският надзорен орган по защита на данните във вторник призова за забрана на Pegasus.

Междувременно NSO Group отрече каквито и да било неправомерни действия и заяви по време на първоначалните разкрития, че ще „разследва щателно всяка злоупотреба с технологията“.

В изказване пред евродепутатите във вторник еврокомисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс призова държавите от Съюза да прилагат правила, за да предпазят хората от такъв шпионаж. Той отбеляза, че одобрението за наблюдение от съображения за национална сигурност - тема, която яростно се брани от националните столици, няма да се поощрява с Брюксел.

Коментарите на Рейндерс могат да бъдат разчетени като предупреждение към Унгария и Полша, където се разследва предполагаемото използване на шпионския софтуер Pegasus срещу опоненти на правителствата. Въпреки че потвърди, че Pegasus наистина е бил използван в Унгария, органът за защита на данните в страната одобри използването на софтуера от правителството от съображения за национална сигурност.

Защитниците на неприкосновеността на личния живот в страната казват, че въпросното законодателство за национална сигурност само по себе си противоречи на европейските стандарти. В Полша скандалът с шпионския софтуер се превърна в политическо главоболие за управляващата партия "Право и справедливост", която е обвинена, че използва Pegasus за хакване на телефони на опозиционни политици. Правителството, което се опитва да блокира по-нататъшния парламентарен контрол по въпроса, признава, че разполага с технологията, но отрича да я е използвало в навечерието на националните избори през 2019 г.

В отговор на опасенията относно независимостта на правителствените наблюдатели в тези две страни, които водят спор с Брюксел за върховенство на закона, Рейндерс коментира, че Комисията „няма да се поколебае“ да предприеме дисциплинарни мерки, ако има конфликт.

Западна Европа също има за какво да крие. Премиерът на Люксембург Ксавие Бетел през октомври се изпусна, че неговото правителство е закупило софтуера, който позволява на тези, които го внедряват, ефективно да превръщат телефоните на целите в подслушващи устройства. По-късно той поясни, че правителството е купило технологията от съображения за националната сигурност.

Съобщава се, че Франция също е в преговори за закупуване на софтуера, въпреки че правителството на президента Еманюел Макрон отрича твърденията. Документи, с които Politico разполага, разкриват, че френското правителство продължава да оказва натиск върху съдебната си система да даде зелена светлина на масови практики за наблюдение, които са обявени за незаконни от висшия съд на ЕС.

В Брюксел комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон оглавява преговорите за възобновяване на общоевропейска схема за легализиране на тези практики, при която националните агенции получават масов достъп до лични данни, съхранявани от частни компании, въпреки че висшият съд на блока постанови, че подобни схеми нарушават правата за поверителност. Ентусиазираната ѝ подкрепа контрастира с предпазливостта на колегата ѝ Рейндерс, което подчертава разделенията в изпълнителната власт на ЕС.

Има също така широка подкрепа сред страните от ЕС за рамка за улесняване на достъпа до криптирани съобщения. Комисията се ангажира да намери решение до края на тази година.