НАТО не знае как да продължи да действа с конфликта в Украйна

Изправени пред реалността, че войната в Украйна ще бъде дълга и тежка, страните от НАТО са разделени какви да бъдат следващите стъпки относно този конфликт и в периода на несигурност след края на военните действия, пише The New York Times.

Някои страни от Централна Европа - Полша и Прибалтийските републики, настояват за пълно скъсване на отношенията с Русия и опит тя да бъде "поставена на колене", коментират източници на изданието. Те предупреждават, че всичко, което Москва спечели в тази война, ще бъде заплаха за сигурността на Европа.

Но други членове на Алианса вярват, че Русия не може да бъде притисната лесно и изходът от подобна акция ще бъде изтощителна битка, а не лесна победа. Затова и Франция, Германия и Турция искат да запазят връзките си с руския президент Владимир Путин въпреки твърденията за военните престъпления, извършени от руските военни в Украйна.

Министрите на външните работи от НАТО обсъждат днес (7 април) как могат да помогнат на Украйна и съгласието сякаш е само в една точка: войната е много далеч от своя край. Руските войски напускат района около столицата и се прегрупират, за да се насочат към източните части на страната, сочат всички данни от разузнаването.

Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба участва на форума и коментира пред журналисти в Брюксел, че неговото послание е много просто. "Имаме само три искания - оръжие, оръжие и оръжие", коментира той, цитиран от украинската информационна агенция УНИАН.

Най-добрият начин да се помогне на Украйна сега е да ѝ се предостави всичко необходимо, за да бъде удържана руската армия и военните действия да не се разпростират, коментира още Кулеба. "Колкото повече въоръжение получим и колкото по-бързо то пристигне в Украйна, толкова повече човешки животи ще бъдат спасени, толкова повече градове и села няма да бъдат разрушени. И няма да има повече Буча", каза украинският външен министър.

В НАТО виждат промяната в хода на военните действия и смятат, че прегрупирането на руснаците ще отнеме няколко седмици. Това ще бъде ключовата фаза на войната - опитът на Русия да превземе Донбас и да си осигури сухопътна връзка с Крим, коментира генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

В Алианса има съгласие, че Русия вече не може да бъде разглеждана като стратегически партньор и организацията не е обвързана с пакта от 1997 година, който предполагаше ограничаване на войските. В НАТО вече са на мнение, че позициите трябва да бъдат подсилени, така че Русия да бъде отказана от конфронтации.

Има и ангажименти за военна подкрепа на Украйна - 2/3 от членовете на НАТО вече са предоставили оръжие, включително и Чехия, която даде танкове от съветско време на украинската армия.

Украйна обаче ще има нужда от още и различни видове оръжия, за да може да устои на следващата фаза на войната. Експерти, цитирани от NYT, посочват, че страната има нужда от артилерия, от дронове и други оръжия, за да удържи руските военни, а защо не и да ги изтласка от Украйна.

Всъщност какво получава Киев като военно оборудване е тайна, макар че източници на NYT да коментират, че доставките съвсем не са ограничени и са фактор за обръщането на хода на военните действия досега. За съжаление, само малка част от въоръжението, получено по тази линия, може да бъде използвано адекватно в сегашното развитие на военните действия.

От началото на мандата на американския президент Джо Байдън Украйна е получила от САЩ военна помощ на стойност 2,4 млрд. долара, 1,7 млрд. долара от тях - след 24 февруари, коментира американският държавен секретар Антъни Блинкен преди началото на срещата на НАТО на ниво външни министри.

Късно снощи (6 април) и Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел коментира пред европейските посланици, че от началото на войната в Украйна ЕС е предоставил военна помощ в размер на 1 млрд. евро на Украйна. В същото време страните от общността обаче са платили 35 млрд. евро за руски енергоизточници, с които Владимир Путин спокойно може да финансира продължаващите военни действия.

Сега НАТО дискутира нови начини за подкрепа на Украйна и "налагане на натиск" върху Русия и Владимир Путин, коментира още Антъни Блинкен. Той също смята, че ще има още новини за кланета от териториите, от които се изтеглят руските войски.

Как ще свърши войната в Украйна е важно не само за Киев, а и за НАТО, пише в заключение NYT. Засега в организацията са скептични, че Русия ще потърси решение в преговорите, но имат готовност да дадат някои козове в ръцете на Украйна, ако все пак се стигне до там.

На Запад смятат, че всяка завоювана от Русия територия в Украйна е заплаха за сигурността на цяла Европа и затова искат да видят Украйна печеливша от тази война. И Алиансът е готов да направи страната "несмилаема" за Русия - да обучи военните ѝ и да предоставят оборудване, което да откаже Москва от нов опит.

Но Киев ще бъде оставен сам да реши как и кога да сложи край на войната, дали да преговаря с Москва, или не.