fallback

Какво може да научи Гърция от задлъжнелия бизнес?

Фалитите на корпорация и държава са различни, но политиците имат на какво да подражават на бизнеса в поведението си при преструктурирането на дълговете

07:55 | 20.06.11 г.

Списъкът на компаниите с преструктурирани заради кризата дългове успешно конкурира „Война и мир“ с дължината си. Към тях вече се присъединяват и цели държави, водени от Гърция, пише CNBC.

Въпреки че има различия между корпорация и държава, политиците и централните банкери имат какво да научат от пострадалия от кризата бизнес. Все пак, служителите на компаниите са по-малко склонни да излязат на улицата и да изразяват публично недоволството си, въпреки че пак са с орязани заплати или остават без работа.

Ричард Хайс от KPMG посочва, че при фалит компаниите правят съкращения, променят бюджетите за заплати, спират да изплащат дивиденти и регламентират всичко това в договори. По тази логика всяка държава може да преговаря с кредиторите си, да обещае, че ще управлява финансите отговорно, но винаги го има рискът от неуспех, след което започват стачките, допълва той.

Предимство при корпорациите е, че могат да преструктурират дълговете си бързо, на по-ниска цена, чрез съкращения на персонала и продажба на активи. При държавите това се случва с много по-бавни темпове и излиза доста по-скъпо.

Ситуацията в Гърция се развива именно по лошия сценарий. Планът на Георгиос Папандреу за увеличение на данъците, съкращаване на бюджетните разходи и продажба на държавни активи, каквато беше и договорката с Международния валутен вонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) зацикля. А кредиторите се притесняват, че няма да си върнат инвестициите, защото държавната финансова разруха няма как да стане по Глава 11 от американския закон за фалитите.

Ричард Хайс посочва, че при държавните фалити има два ключови момента: законодателството, по което се управляват дълговете, и валутата. „Ако един кредитор сключи договор с държава според местните закони, управляващите винаги могат да ги променят и да ограничат правата му“, пояснява Хайс.

Освен това, държавите пред фалит се очаква, че ще поддържат ниско ниво на лихвите, което означава, че властта ще може да печата повече пари от така или иначе обезценената местна валута. Това също не са добри новини за кредиторите, заключава анализаторът.

Поне последното не е валидно за Гърция, нито за Ирландия и Португалия, заради членството им в еврозоната. Еврото тук променя условията на играта, тъй като държавата не може да контролира тази валута, посочва Ричард Хейс. Топката тук е в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ), заключава той.

В тази връзка Ноут Уелинг, един от управляващите директори на ЕЦБ, препоръча в четвъртък удвояване на фонда за подкрепа на еврото до 1,5 трилиона евро, особено ако политиците искат да привлекат към него и частни инвеститори.

Едно от общите неща между задлъжнелите корпорации и държави са кредитните деривати (CDS). При банкрут решението за компаниите е сравнително лесно - след преструктуриране кредиторите се превръщат в акционери. Държавите обаче могат да се разплащат единствено чрез приходите в бюджетите си, които пък са силно обвързани с икономическия растеж. При банкрут, както може да се очаква, той не може да бъде задоволителен за доста дълъг период от време.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:29 | 11.09.22 г.
fallback