След 120 години - ново начало за Транссибирския експрес?

Любителите на пътешествия с влакове изпадат в носталгична романтика, щом чуят името "Транссибирски". Седем дни продължава дългото 9300 километра пътешествие между Москва и Владивосток. Туристът може да съзерцава спокойно менящия се пейзаж над димяща чаша чай и да забрави за забързания свят навън. Влакът преминава над Волга, през Урал, пресича Байкал, докато пред пътуващите най-сетне не се открие изглед към руското тихоокеанско крайбрежие, пише в свой анализ австрийският икономически вестник Wirtschaftsblatt.

При това жп туризмът никога не е играел важна роля за транссибирската железница, която тази година чества своя 120-годишен юбилей. Най-дългата железопътна линия обаче винаги е била политически и икономически проект от голямо значение.

Че без една добра връзка с европейската част на страната далечния руски Изток и Източен Сибир няма да бъдат задържани, е било ясно и на руските царе през 19-и век.

Според една от версиите след загубената Кримска война Русия е продала Аляска, за да може с американските пари да финансира строежа на транссибирската железница и така да запази влияние върху Азия. Строителството започва едва през 1891 г., когато наследникът цар Николай Втори прави първа копка във Владивосток. През 1903 г. е стартирал редовният превоз между двата града.

Днес 80% от руския индустриален потенциал е по протежение на транссибирския маршрут. Индустрията е поръчител на машини и съоръжения, а произвежда преди всичко суровини за износ. Стотици пренатоварени влакове с дължина до километър всеки ден са по трасето, за да задоволяват търсенето на транспортни услуги.

Но линията е на път да препълни капацитета си. Руското жп дружество RZD има намерение да я разшири за нуждите на пътническия и още по-доходоносния товарен превоз. По-тежките товари, като въглища, чакъл и метали, се планира да се транспортират през Байкало-амурската магистрала.

През 2010 г. по линията са превозени почти 1 млн. стандартни (TEU, двайсетфутови) контейнера. Международният товарен превоз е отбелязал най-силен ръст - с 48% до 280 хил. TEU контейнера.

RZD има намерение да превърне транссибирската линия в алтернатива на водната връзка между Европа и Азия. В това има логика, защото сухоземният транспорт е доста по-къс от водния. До 2030 г. се предвижда  превозът на стоки между Москва и Владивосток по жп линията да се утрои.

Железницата има намерение да популяризира своята дълга линия чрез проекта "Транссиб за седем дни". След 2015 г. стоките трябва да стигат от Владивосток до Брест (Беларус, до Полша) за една седмица. В момента се планира и оспорваното заради големите разходи разширение на широката жп линия до Виена, с което се цели избягването на досадното прекачване.

През последните 3 години RZD е инвестирала около 500 млн. евро, за да изгради връзките към пристанищата в руския Далечен Изток. Други милиардни инвестиции са нужни, да са се ускори самото пътуване. В момента товарните влакове се движат с най-много 80 до 90 км/ч. Най-големият проблем обаче си остават митниците. Формалностите отнемат твърде много време, а и никога не е ясно колко време ще отнеме обработката на товарите. При широко разпространената корупция то твърде често зависи и от дебелината на пачката, която спедиторът подава на обслужващите митничари.

В момента текат разговори за въвеждане на уеднаквени митнически декларации и опростяване на режима. RZD като гигантско държавно предприятие има силна позиция при преговорите и въпреки това засега не се виждат конкретни резултати.

И така, и в момента бъдещето на транспортната ос Азия - Европа през жп линията изглежда забулено в мъгла като тайгата в свежа есенна утрин. За спедиторите мотото е като това на пътуващите във влака туристи: "Почакайте, насладете се на чай!"