fallback

Може ли еврозоната да се откаже от Гърция

Валутният съюз има нужда от ясно послание, че не може да бъде пресиран със заплахи за спиране на плащанията от Атина, твърдят германски икономисти

08:17 | 29.01.15 г. 25
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Новият гръцки премиер Алексис Ципрас е достоен за своя псевдоним, който му даде фондовата борса. "Уго Чавес на Балканите" успя да унищожи при встъпването си в длъжност в понеделник пазарна капитализация от около 10 млрд. евро на Атинската фондова борса. Това изненадващо напомня на Чавес, пише германският Die Welt.

Покойният бивш президент на Венецуела бе известен с това, че със свои радикални изявления често плашеше чуждестранните инвеститори в страната му.

Ципрас също почти веднага с поемането на властта изрече цяла армада от съобщения, които се свеждат до една единствена цел: Гърция няма да продължи да пести и няма да спазва споразуменията с донорите. За редица известни икономисти в Германия тази нагласа може да означава само едно - вместо да се подаде на исканията и вероятно безкрайно да налива пари в Гърция, в краен случай Европа трябва да остави страната дори да фалира. Дори и с риска това да означава и излизане на страната от валутния съюз, или т. нар. Grexit.

"По принцип помагат само по-крайните изявления", казва Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски икономически изследвания (Zentrum für Europäische Wirtschaftsforschung, ZEW) в Манхайм. "Това вече проработи в случая с Кипър и е вероятно и този път ще е правилната стратегия". 

Според него основният лост за оказване на натиск върху новото правителство е "болната" банкова система в Гърция, каквато бе тя през 2013 г. в Кипър. Тя е зависима от Европейската централна банка (ЕЦБ) и разчита на непрекъснат приток на свежо евро. "Както и в случая с Кипър, ЕЦБ може да постави ясен ултиматум на Атина - или правителството се споразумява с кредиторите, или на страната ще ѝ бъде прекратено финансирането", казва Хайнеман.

Като се има предвид трудната ситуация, в ZEW вече е изготвен план за спешни случаи. Той предвижда европейските банкови надзорници да извършат веднага "гръцки стрес тест", при който да се симулира срив на гръцките държавни облигации и фалит на банките в страната.

Но икономистите в Манхайм в никакъв случай не са единствените, които разиграват възможните сценарии за Гърция. Така например базираният в Кьолн Институт на германската икономика (IW) изготви в дълъг 51 страници документ вариант как валутният съюз трябва да действа спрямо нежелаещите да извършват реформи страни и как чисто технически отделни членки могат да бъдат изключени от паричния съюз. При това те разчитат на историческия опит, когато Словакия и Чехия поеха през 1990 г. по различен път с техните различни валути.

Заключението на икономистите гласи, че плащанията от спасителния фонд следва да се спират постепенно, когато дадена държава не спазва значително и устойчиво свързаната със спасителния пакет програма за реформи. "В този случай – но това е краен случай, не може да се изключи, че нежеланието за реформи и спирането на помощта към страната може да доведе до излизане от еврозоната", пишат икономистите от IW с изненадваща яснота.

Ясните изводи може би са свързани и с новата ситуация на финансовите пазари. За разлика от по-рано, когато се провеждаха гръцки избори или имаше други политически вълнения в Атина, този път други държави от еврозоната не бяха повлечени в борсовия хаос. Засега Гърция вреди преди всичко само на себе си.

И това е най-ясно видимо на пазарите на облигации. От изборите насам тригодишните гръцки държавни бонове отчетоха сериозен ръст на доходността от 10 до близо 17%, най-високото ниво от преструктурирането на дълга през 2012 г. насам. Сред финансовите среди се смята, че при лихва над 7% заемите стават непосилно скъпи и страната трябва да се обърне към партньорите си и финансови институции. 

Но екстремното покачване на доходността до голяма степен е изолирано събитие, което е едва забележимо на други периферни пазари от еврозоната. Доходността по тригодишните италиански облигации се повиши от гръцките избори насам умерено от 0,46 до 0,54%, а при испанските ръстът е малко по-висок - от 0,4 на сто до 0,51%. 

И дори в Португалия, която между 2011 и 2014 г. трябваше да разчита на спасителния пакет на Международния валутен фонд (МВФ), Европейския съюз и ЕЦБ, доходността по тригодишните облигации се увеличи само от 0,7 до 0,84%. И кризата на Атинската фондова борса, по-специално катастрофата при банковите акции, не се разпространи на други фондови пазари в Европа.

Останалите европейски правителства може би чувстват подкрепата на пазарите за своята непримирима тактика за водене на преговори. Така например германският министър на финансите Волфганг Шойбле (CDU) ясно сигнализира още в началото на седмицата и скоро след изборната победа на Ципрас, че "почти няма място за реакция от страна на Европа". В този аспект в редиците на федералното правителство на Германия има ясно изразено единство.

Така например и министърът на икономиката Зигмар Габриел (SPD) заяви в сряда, че не може да се говори за намаляване на дълга на Гърция. "Ако Атина иска да се отклони от договорените мерки, трябва сама да поеме бремето на разходите, а не да го прехвърля на европейските държави чрез съкращаване на дълговете или други идеи", каза социалдемократът.

Тези реакции се дължат вероятно и на текущия профил на дълга на Гърция. Атина трябва да плати всяка година до 2020 г. лихви на стойност малко над 2 млрд. евро. Това представлява около 1,5% от брутния вътрешен продукт, или 3% от държавния бюджет. Натоварванията са доста под тези на други държави от еврозоната като Италия и Испания.

Допълнително удължаване на падежите също е ограничено. Въпреки че Атина трябва да върне някои кредити през тази и следващата година, по-голямата част от вече разсрочените и предоговорени гърци кредити са с падеж след 2040 г.

Въпреки шумните изявления се оказва, че Ципрас по всяка вероятност няма да може да постигне много при преговорите с европейските партньори. Германските икономисти стигат до ясен извод - „еврозоната се нуждае от ясно послание, че тя не може да бъде пресирана със заплахи за спиране на плащанията“, се казва в доклада на ZEW.

Също толкова непоколебима е и формулировката на IW: "При отказ от желанието за извършване на фундаментални реформи трябва да се помисли дали да не се спре снабдяването с капитали на централната банка от евросистемата и тя да бъде лишена от правото на глас в Управителния съвет - по подобие на изключващите клаузи на МВФ. Това би означавало де факто изключване от валутния съюз".

Изключване от еврозоната, т.нар Grexit, започва да се разиграва и от пазарите. Чрез т.нар. индекс Grexit анализаторите в Sentix изчисляват вероятността от напускане на еврозоната от страна на Гърция през следващите 52 седмици на около 22 на сто. Това е най-високото ниво от края на 2012 г.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:02 | 11.09.22 г.
fallback