Парадоксът на миграционната криза в Източна Европа

В Германия очакваното пристигане на един милион мигранти тази година се представя на несъгласните понякога граждани и като начин за инжектиране на повече икономическа мощ в страната със застаряващо население, което се очаква да намалее с 8 процента през следващите едно-две десетилетия.

За бившите комунистически страни в Източна Европа, където населението намалява още по-бързо, а икономиките преживяват трудности, притокът на мигранти като че ли би бил доста удачно решение. Но не и ако попитате хората там, пише в. New York Times в кореспонденция от София.

Вестникът цитира българския вицепремиер и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, според когото българите не са особено склонни страната им да приема повече мигранти. Настроенията тук по-скоро са, че има твърде много, а не твърде малко имигранти, казва той.

Това е парадоксът на миграционната криза в Източна Европа, отбелязва New York Times.

Макар районът да е изправен пред най-страшната демографска имплозия на континента, той се съпротивлява най-силно срещу приемането на мигранти, пише авторът на статията.

От една страна, сред източноевропейците има силно усещане за заплаха, която крие имиграцията, а от друга, заради трайната комбинация от отслабващи икономики и корумпирани правителства тези страни не са особено привлекателни за мигрантите.

Всъщност България се оказва непривлекателна дори за българите, които, както и мигрантите, масово се насочват към по-благоденстващите части на Европа, подчертава изданието.

Според най-новия годишен доклад на ООН за населението на Земята всичките десет страни в света, където се очаква населението да намалее най-много до 2050 г., са в Централна и Източна Европа, а България заема челното място, припомня New York Times.

При все това антиимигрантските настроения в района са силни, а хората се опасяват, че вълната от мигранти, стичащи се в Европа от Близкия изток, Афганистан и къде ли не, ще унищожи крехките местни икономики и ще отслаби националната култура.

Всекидневникът цитира президента на варшавската фондация "Стефан Батори" Александер Смолар, според когото би било рационално и прагматично тези страни да се възползват от миграцията. Трябва да имаме предвид обаче, че за разлика от западните страни, на тези държави никога не им се е налагало да разработват голяма имиграционна политика.

Страните от Източна и Централна Европа никога не са били страни на имиграция, а по-скоро на емиграция, обяснява той. Това важи и за сегашната ситуация, особено за държави като България, които бяха приети в Европейска съюз и чиито граждани получиха възможност да пътуват по-свободно, допълва вестникът.

(БТА)