В името на Турция Ердоган трябва да потисне желанието си за отмъщение

Реджеп Тайип Ердоган е раздразнителен човек. Турският президент е известен с това, че безпощадно се справя с противниците и критиците си, коментира The Guardian. Именно затова може да се очаква отговорът му на опита за преврат от петък от страна на турските военни да бъде жесток и брутален.

Войнствените възгледи на Ердоган поне отчасти са в резултат на опита му на бедно дете, израснало в един от работническите квартали на Истанбул, както и на суровото отношение към него, когато като кмет на града и изгряваща звезда на опозицията до 2003 г., е преследван, гонен и осъден на затвор заедно с много свои поддръжници.

Но позицията му на суров човек е и в резултат на неговата решителност да постига всичко така, както реши, на бащинското убеждение, че знае кое е най-доброто за Турция.

Откакто стана министър-председател, а след това и президент, Ердоган често твърди, че е цел и жертва на конспирации, създадени, за да го премахнат и да унищожат неговата неоислямистка управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Обикновено, в неговото съзнание, тези предполагаеми планове се управляват от скритите му врагове, базирани в чужбина. Неговият кръвен враг е Фетхуллах Гюлен, бивш негов съюзник, който сега живее в изгнание в САЩ.

В коментарите си след завръщането си в Истанбул след потушаването на опита за преврат Ердоган обвини директно армията, или поне елементи в нея, които твърдят, че защитават секуларните традиции на Ататюрк, а не напредването на ислямизма в обществения живот.

Той заяви, че превратът е възможност „дар от Аллах“, с която да прочисти военните редици, а отговорните ще платят „висока цена“. Очевидният религиозен оттенък в тази заплаха предполага възможна друга голяма чистка сред военните, уж извършена заради волята на бог. Това оправдание може да се окаже жизнено важно за поддържането на общественото одобрение за бъдещите му действия в страна, която е благочестива, но и силно уважава въоръжените си сили.

В събота министър-председателят Бинали Йълдъръм заяви, че 2839 военни са били задържани, а по-късно стана ясно и, че турските власти са отстранили от длъжност 2745 съдии в цялата страна. На въпрос от медиите той каза, че правителството ще обмисли правни промени, за да позволи повторното въвеждане на смъртното наказание.

Предишните военни чистки по време на мандата на Ердоган доведоха до масови съдебни процеси и затвор за офицери от армията, обвинени в нелоялност и заговор. Сега, предвид кръвопролитията и агресията в петък вечер, които сякаш задминаха скандалния преврат от 80-те години, наказанието за обвинените в преврат лидери, реални или въображаеми, може наистина да се окаже сурово.

Ердоган не е популярна фигура сред западните лидери. Той е имал сблъсъци със САЩ заради кюрдите и Сирия, с ЕС заради масовата миграция и бежанците, с арабските си съседи и Израел заради джихадисткия тероризъм и с Русия заради незаконни преминавания на границата. Опитът му по отношение на правата на човека и свободата на медиите привлича нарастващи критики на Запад.

Внезапната перспектива обаче Ердоган и ПСР да бъдат насилствено изкарани от парламента под бомбардировките на танкове и от турската демократична система – рядко постижение за Близкия изток, и предотвратяването на този опит ще има бърз, отрезвяващ ефект за Вашингтон и Брюксел.

Ердоган може да създава проблеми, но появата на неизбрана военна хунта в този ключов стратегически съюзник и член на НАТО определено ще бъде по-лоша. Сега има период на симпатии и подкрепа за турския президент, които досега липсваха. В крайна сметка Ердоган е демократ, макар и несъвършен, пише The Guardian.

Ще бъде разумно да използва този рядък момент на солидарност – тъй като той няма да продължи дълго, за да потуши и ограничи естествения си инстинкт за отмъщение и вместо това да постъпи морално. По-добре е да изглежда като спокоен държавник, обединяващ шокирана и ранена нация, отколкото да създаде дори по-голяма нестабилност.

Страхът сега е, че той ще се възползва от опита за преврат не само за чистка в армията, а и за да засили необявената война срещу кюрдското малцинство на югоизток, да нападне прокюрдските и други опозиционни политици (които единодушно осъдиха преврата), да окаже натиск за приемането на противоречиви конституционни промени, които ще засилят президентските му правомощия, и да повиши тормоза на правителството върху независимите медии, журналисти и академици.

Ако Ердоган поеме по този път, той бързо ще изгуби симпатиите на Запада след провалилия се преврат, а солидарността на улиците ще изчезне. Ако продължи да обвинява „нашественици“ за преврата и да използва този призрак на зли чужди сили, които искат да унищожат турската република, за да оправдае нови репресии, той ще пропилее моралния капитал, който е натрупал.

По подобен начин, ако Ердоган, твърдейки, че е спасителят на демокрацията, допълнително подкопае и извади тази демокрация от намерението си да накаже заговорниците, противоречието ще е твърде очевидно. Прекомерно силната реакция сега е най-големият враг на Турция и Ердоган.