fallback

Турция в ново настъпление в Източното Средиземноморие

След провала на преговорите по Кипърския въпрос - пакет от мащабни проекти в “План Б” на Анкара за Кипър и регионалното й лидерство

08:09 | 12.09.17 г. 1

Прехвърляне на ток от Турция до Северен Кипър по подводен електропровод, пренос на вода от Турция до Йордания, болница с размерите на малък град в северната част на Никозия – това са част от пакета мащабни инфраструктурни проекти, които Турция се готви да осъществи и които се очаква да предизвикат сериозни промени в Източното Средиземноморие.

Амбициозните планове на Анкара бяха обявени в края на август и началото на септември, показвайки по този начин, че есенният политически сезон в Кипър и региона ще бъде още по-горещ дори от нажеженото политическо лято. Тогава, в началото на юли, в швейцарския курорт Кран Монтана след изключително 10-дневно напрежение безуспешно завърши международната конференция за обединението на Кипър. Само дни по-късно започна най-важният проучвателен газов сондаж в изключителната икономическа зона на Кипър, съпроводен от заплахи от Турция и засиленото й военно присъствие в района.

С тези проекти Турция откри нов етап в икономическото и политическото си настъпление в Източното Средиземноморие, където голямата й амбиция е да се утвърди като регионален лидер. Реализацията им ще й осигури дългосрочен стратегически контрол върху региона и природните му ресурси. А като “плацдарм” за това тя използва окупираните от нея територии на Кипър, възможностите й за което бяха “освободени” след провала на мирните преговори.

Инициативите засилват икономическата и политическа зависимост на кипърските турци от Анкара и затова анализатори видяха в тях част от новата пътна карта на Турция за решаване на Кипърския въпрос и готовността й да приложи алтернативния си “План Б” за развитието на признатата само от нея Севернокипърска турска република.

Лично турският президент Реджеп Тайип Ердоган веднага след краха на международната конференция през юли недвусмислено заяви, че е необходимо страната му да мисли за “План Б и В” за Кипър. Самият пакет бе обявен от турския вицепремиер, отговарящ по въпросите за Кипър, Реджеп Акдаг по време на неговата визита в окупираните територии в края на август, което бе ясно политическо послание.

Проектите: от ток до “тайванизация”

До края на годината ще започне полагането в Средиземно море на кабелите за подводния електроповод, който ще свързва Турция и северната част на Кипър и ще прехвърля електроенергия от континента до острова, съобщи официално в края на август т. нар. министър на икономиката и енергетиката на самообявилата се Севернокипърска турска република Сунат Атюн.

Рамковото споразумение за сътрудничество между Турция и кипърските турци в енергетиката, включващо и този инфраструктурен проект, бе подписано през октомври 2016 г., но едва в новата ситуация след разпада на преговорите за обединение на острова бе обявено, че подготовката му е завършила. Самото изграждане на електропровода се очаква да продължи 2 – 2,5 години. Подробности за техническите параметри и стойността му обаче не бяха дадени.

Това е вторият по рода си проект за връзка между Турция и окупираната северна част на острова – след подводния тръбопровод за трансфер на вода, който бе пуснат официално в експлоатация през октомври 2015 г. Сега по 107-те километра, 80 км от които са под водите на Средиземно море, се транспортират годишно 30 млн. куб. метра вода от Турция за т. нар. Севернокипърска турска република, при капацитет от 75 млн. куб. метра.

Анкара иска да продължи този “воден мост” с друг амбициозен план. В края на август стана известно, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган е предложил на краля на Йордания Абдула да доставя вода на страната му през северната част на Кипър, използвайки вече изградения водопровод. Според договора за него Турция има правото да продава вода за трета страна. Очаква се предложението да бъде обсъдено от турския президент и йорданския крал в кулоарите на започващата през следващата седмица есенна сесия на Общото събрание на ООН.

Тези мащабни инфраструктурни проекти се допълват от редица по-малки, чрез които успешно продължава натискът от Турция да “интегрира” кипърските турци и да си осигури ключови позиции на острова. Според подписания през 2016 г. финансов протокол Турция предоставя на признатата само от нея Севернокипърска турска република 3,5 млрд. турски лири за периода до 2018 г.

По време на неотдавнашното си посещение вицепремиерът на Турция Реджеп Акдаг обеща редица нововъведения. Развитието на пътища в окупираните територии Анкара ще финансира с 80 млн. турски лири /около 20 млн. евро/. А новата държавна болница в северна Никозия ще е на площ  от 200 000 кв. метра и ще бъде модерна както болниците в Турция, подчерта Акдаг. 17 университета – с два повече от миналата година, и в голямата си част с турски капитали, започват тази учебна година в окупираната част на Кипър, при около 300 000 души население. С подкрепата на турското външно министерство постоянно се правят опити тези учебни заведения от непризнатата държава да се присъединят към международни академични организации и институции.

Месец след плед провала на международната конференция за обединението на Кипър лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ заяви, че “кипърските турци искат да бъдат част от международната общност, да се отърват от ембаргото и изолацията” и че те “трябва да вървят по свой начин”. Той не конкретизира този начин, но все по-често политически и икономически експерти коментират, че северната част на острова върви към своята “тайванизация”.

Моделът на Тайван в Северен Кипър – в случая с турски капитали и политически контрол, е сценарият, който се изпълнява от Анкара и чрез обявените нови проекти. Целта е чрез финансовите транзакции, икономиката, търговията, туризма, образованието да се гарантира присъствието на Турция на всички нива в окупираните територии, за “надграждане” на самообявилата се държава, за засилване на международните й отношения със страни под влиянието на Турция, дори и превръщането й в данъчно убежище.

Между Турция, Запада и Изтока

В тази ситуация интересна бе реакцията на лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ. В края на август той изпрати писмо до Организацията за ислямско сътрудничество, в която членуват 10 страни от евразийския регион, а т. нар. Севернокипърска турска република е със статут на наблюдател. Акънджъ поиска от тях помощ – политическа и икономическа, за развитие на връзките между тях и премахване на “несправедливото и неоснователно ембарго” върху кипърските турци. Бившият турски министър за ЕС и главен преговарящ Егемен Багъш, един от най-изявените поддръжници на идеята за “тайванизация”, заяви, че има много страни, които ще признаят самообявилата се държава веднага след като Турция поиска от тях такова решение.

По същото време Акънджъ изпрати писмо и до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, с което пък иска засилване на контактите с Общността. В него той подчертава, че хармонизацията на северната част на острова с правото на ЕС и финансовата подкрепа от него за кипърските турци трябва да продължат без прекъсване. Акънджъ смята, че трябва да се възстанови “безпроблемната” работа на специалната двуобщностна /с участието на кипърски гърци и кипърски турци/ техническа комисия по хармонизацията с ЕС.

Република Кипър остро реагира на това искане към Брюксел. В писмо до Жан-Клод Юнкер президентът Никос Анастасиадис посочва, че процесът на хармонизация цели да подготви общността на кипърските турци за интеграция в ЕС, затова той трябва да върви “ръка за ръкта” с преговорите за решаване на Кипърския въпрос, а не да ги замества или да се превръща в автономни преговори за присъединяване на псевдо-държавата към ЕС.

В рамките на този процес на хармонизация бе и техническата помощ, която Акъндзжъ иска да се запази. Подпомагането на общността на кипърските турци за бъдещото обединение на страната се осъществява по специален “Финансов регламент” на ЕС, приет през 2006 г. За 10-те години досега ЕС е отпуснал на кипърските турци 449 млн. евро за различни проекти за насърчаване на социалното и икономическото им развитие, за разработване и обновяване на инфраструктурата, специално в областта на енергетиката, транспорта, околната среда, телекомуникациите, водоснабдяването, регионалното развитие. Още не е ясно как ще продължи този процес след краха на международната конференция и след ясните заявления от Анкара и “правителството” на т. нар. Севернокипърска турска република, че по-нататъшни преговори в рамките на параметрите на ООН вече не са възможни.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:44 | 13.09.22 г.
fallback