fallback

Най-голямата държавна словенска банка е заподозряна в пране на пари от Иран

Финансовата институция е нарушила международното ембарго и не е спазила правилата за финансиране на тероризма в периода 2008-2010 г.

12:28 | 02.10.17 г.

Най-голямата държавна банка в Словения Nova Ljubljanska Banka (NLB) е обвинена в изпирането на около 1 млрд. евро от Иран в периода 2008-2010 г., съобщава онлайн изданието EurActiv.com.

Финансовата институция е нарушила международното ембарго и не е спазила правилата за финансиране на тероризма, допълва изданието.

Опозиционните партии настояват, че е имало ясна политическа намеса в случая от тогавашното социалистическо правителство. Те твърдят, че някои политици са направили всичко по силите си, за да скрият трансакциите.

Скандалът е около Ирадж Фарукзаде, който има иранско и британско гражданство. Той е открил банкови сметки на името на компанията си Farrokh Ltd., след като властите в Швейцария за затворили сметките му в UBS.

Предполага се, че Фарукзаде е прехвърлил пари за Иранската банка за развитие на износа (EDBI), която е включена в черния списък на Съвета на Европейския съюз (ЕС) заради връзките си с разпространението на оръжия и плащанията към компании, управлявани от Министерството на отбраната на Иран.

"Иранската банка за развитие на износа (EDBI) участва в предоставянето на финансови услуги на компании, свързани с ирански програми за разпространение на оръжия. Тя е помогнала на определени субекти да заобикалят и нарушават санкциите“, официално признава ЕС в ограничителните си мерки срещу Иран.

Освен това самият Фарукзаде е в списъка с издирвани лица на Интерпол по същото време, когато са открити сметките в словенската банка.

Парични трансфери до Доналд Дък и Мики Маус

Словенските медии съобщават, че 40-50 трансакции се извършват ежедневно от банка NLB до повече от 30 хил. сметки по целия свят. Някои от тях са регистрирани с фалшиви имена като Доналд Дък и Мики Маус.

Най-малко 400 превода са блокирани от органите за борба с прането на пари в други страни, но Словения не е предприела нищо, за да ги спре, отбелязва изданието.

Източници от словенската опозиция коментират пред изданието, че има подозрение, че част от парите, изпрани през NLB, са достигнали до терористични организации.

Централната банка на Словения е издала заповед за забрана на трансакциите през декември 2010 г. На NLB и е отнело девет дни, за да я изпълни. По това време Ирадж Фарукзаде е прехвърлил сметките си в руски банки.

Полицията в Словения е излязла с изявление по-рано през септември. В документа се посочва, че не е осъществявана престъпна дейност и властите в страната не са открили наказателно производство.

"Подозренията на държавните прокурори за пране на пари, включващи банка NLB, все още не са потвърдени или отхвърлени", коментира и премиерът на страната Миро Церар на 26 септември. Той обещава да следи проблема.

„Ако е имало някакви нередности или злоупотреби, трябва да го потвърдим без съмнение и след това да говорим за наказания. Ако се установи, че някой е отговорен за това в очите на закона, ще започнат подходящи процедури“, допълва той.

Същия ден словенският парламент прие единодушно два доклада, с които настоява за по-нататъшно разследване на случая, който потенциално би могъл да отвори кутията на Пандора в словенската политика.

В момента Словения се управлява от трипартийно правителство, след като партията на Миро Церар спечели изборите през 2014 г. и формира коалиция с партията ДеСУС и социалдемократите, припомня изданието.

Подозрения за пране на пари

В отговор на запитване от EirActiv.com словенското правителство потвърждава, че Службата за предотвратяване на изпирането на пари на страната е получила доклад за подозрителни сделки през юни 2010 г. Тогава е стартирано и производство по съответния закон, като са изпратени над 30 искания до различни държавни органи, чуждестранни звена и други субекти.

Тогава, в резултат на отговорите на исканията, службата е установила основания за изпиране на пари по чл. 245 от словенския наказателен кодекс, както и някои основания за подозрение за финансиране на тероризъм по чл. 109 от същия кодекс. Службите са информирали и компетентните органи.

Приватизация на NLB

Любляна, която управлява над 40% от словенския банков сектор, трябва да продаде 50% от NLB през тази година и още 25% през 2018 г. в замяна на одобрението на Европейската комисия (ЕК) за държавна помощ за банката през 2013 г.

През май тази година Комисията одобри преработен план за продажба на 50% от банката, а през септември правителството обяви, че няма да продаде банката изобщо. ЕК обаче изобщо не е на това мнение, като представители на институцията твърдят, че водят „конструктивен диалог“ с властите в Словения по темата.  

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:47 | 12.09.22 г.
fallback